Змията спира да крачи.
— Ти се закле да бъдеш моя Кървав гарван, мечът, който изпълнява волята ми. Сега е моментът да докажеш лоялността си. Лешоядите кръжат, Артурия. Не допускай грешката да мислиш, че съм твърде глупав, за да го видя. Бягството на Ветурий е първият ми провал като император, и Илустрианите вече го използват срещу мен. Трябва ми той мъртъв. — Той среща очите ми и се навежда напред, кокалчетата му побеляват, докато стиска бюрото. — И искам ти да си тази, която ще го убие. Искам да гледаш как светлината угасва в очите му. Искам той да знае, че човекът, за когото го е грижа най-много на света, е забил острие в сърцето му. Искам това да те преследва до края на дните ти.
В очите на Марк има повече от просто омраза. За кратък, неуловим момент има и вина.
Иска да стана като него. Иска Елиас да е като Зак.
Името на близнака на Марк виси между нас, призрак, който ще оживее, ако само произнесем думата. И двамата знаем какво се случи на бойното поле на Третото изпитание. Захарий Фарар беше убит — намушкан в сърцето от мъжа, стоящ пред мен.
— Много добре, Ваше Величество. — Гласът ми излиза силен, гладък. Обучението ми се включва. Изненадата на лицето на Марк е удовлетворяваща.
— Започваш незабавно. Ще получавам ежедневни доклади — Комендантката е избрала член на Черната гвардия, който да ни информира за напредъка ти.
Естествено. Обръщам се да си тръгна, стомахът ми се преобръща, докато посягам към дръжката на вратата.
— Още едно нещо — казва Марк, принуждавайки ме да се обърна, стиснала зъби. — Дори не си помисляй да ми кажеш, че не можеш да хванеш Ветурий. Той е достатъчно хитър, за да се изплъзне на ловците на глави с лекота. Но и двамата знаем, че никога не би могъл да се изплъзне на теб. — Марк накланя глава, спокоен, овладян и пълен с омраза.
— Успешно ловуване, Кървав гарван.
• • •
Краката ми ме отнасят далеч от Марк и ужасната му заповед, през вратата на кабинета на Куин Ветурий. Под церемониалните си доспехи усещам как кръвта от рана пропива през превръзката. Прокарвам пръст по раната, първо леко, после по-силно. Болка пронизва тялото ми, стеснявайки погледа ми до онова, което е пред мен.
Трябва да проследя Елиас. Да го заловя. Да го измъчвам. Да го убия.
Ръцете ми се свиват в юмруци. Защо Елиас трябваше да наруши клетвата си към Авгурите, към Империята? Той е виждал какъв е животът отвъд тези граници: в Южните земи има повече монархии, отколкото хора, всяко кралче крои планове да покори останалите. На северозапад дивите хора от тундрата търгуват бебета и жени за барут и алкохол. А на юг от Големите пустини варварите от Каркаус живеят, за да грабят и насилват.
Империята не е съвършена. Но ние сме устоявали срещу изостаналите традиции на разбитите земи отвъд границите ни вече пет века. Елиас знае това. И въпреки всичко обърна гръб на народа си.
На мен.
Това няма значение. Той е заплаха за Империята. Заплаха, с която трябва да се справя.
Но аз го обичам. Как да убия мъжа, когото обичам?
Момичето, което бях, момичето, което се надяваше, слабата малка птичка — това момиче размахва криле и вдига глава срещу объркването. Ами Авгурите и техните обещания? Би ли убила него, твоя приятел, другаря ти по оръжие, твоето всичко, единствения, когото някога си…
Задушавам това момиче. Съсредоточи се.
Ветурий е изчезнал от шест дни. Ако беше сам и анонимен, да го уловиш би било като да се опиташ да хванеш дим. Но новината за бягството му — и наградата — ще го принуди да бъде по-предпазлив. Ще бъде ли това достатъчно, за да даде шанс на ловците на глави? Изсумтявам. Видяла съм как Елиас обира половин лагер от такива наемници, без никой от тях да разбере. Той ще ги надхитри, дори ранен, дори преследван.
Но пък е момичето. По-бавна. По-малко опитна. Разсейване.
Разсейвания. Той, разсеян. От нея. Разсеян, защото той и тя — защото те…
Стига, Хелене.
Вдигнати гласове привличат вниманието ми навън, далеч от слабостта вътре в мен. Чувам Комендантката да говори от гостната и се напрегвам. Току-що си тръгна с баща ми. Дръзва ли да повиши тон на Патера на рода Артурия?
Пристъпвам напред, за да отворя с ритник леко открехнатата врата на гостната. Едно от предимствата да си Кървав гарван е, че превъзхождам всички по ранг, освен Императора. Мога да смъмря Комендантката, и тя не може да направи нищо, ако Марк не е там.
Тогава спирам. Защото гласът, който отговаря, не принадлежи на баща ми.