Преди Елиас поне мърмореше, сякаш се бореше с отровата. Но от часове не е казал и дума. Бих се зарадвала, ако кажеше каквото и да е. Дори ако беше още нещо за Хелене Артурия и нейните очи с цвят на океан — коментар, който намерих за изненадващо дразнещ.
Той се изплъзва. Не мога да го допусна.
— Лайя. — При гласа на Елиас едва не падам от коня от изненада.
— Слава на небесата. — Обръщам се и виждам, че топлата му кожа е посивяла и изпъната, а бледите му очи горят от треска.
Той поглежда към Гнездото, после към мен. — Знаех, че ще ни доведеш тук. — За миг е старият Елиас: топъл, пълен с живот. Надзърта над рамото ми към пръстите ми — протрити от четири дни стискане на юздите — и поема кожените ремъци от ръцете ми.
За няколко неловки секунди той държи ръцете си далеч от мен, сякаш се опасява, че ще се обидя от близостта му. Затова се облегвам назад към гърдите му, чувствайки се по-сигурна, отколкото през последните дни, сякаш изведнъж съм облякла броня. Той се отпуска, спускайки предмишниците си към хълбоците ми, а тежестта им изпраща тръпка по гръбнака ми.
— Сигурно си изтощена — промърморва той.
— Добре съм. Колкото и да си тежък, вдигането ти нагоре-надолу по коня беше десет пъти по-лесно, отколкото да се справям с Комендантката.
Смехът му е слаб, но все пак нещо в мен се успокоява от звука му. Той насочва коня на север и го подкарва в лек галоп, докато пътеката пред нас не започва да се издига.
— Наблизо сме — казва той. — Ще се насочим към скалите точно на север от Гнездото — там има много места, където можеш да се скриеш, докато аз отида за Телийс.
Намръщвам се към него през рамо. — Елиас, можеш да припаднеш всеки момент.
— Мога да се справя с пристъпите. Трябват ми само няколко минути на пазара — казва той. — Намира се точно в сърцето на Гнездото. Има всичко. Би трябвало да намеря аптекар.
Той се сгърчва, ръцете му се втвърдяват. — Махай се — промърморва, но явно не на мен. Когато го поглеждам въпросително, той се преструва, че е добре, и започва да ме разпитва за последните няколко дни.
Но докато конят се изкачва по каменистия терен на север от Гнездото, тялото на Елиас се разтърсва, сякаш дърпано от кукловод, и той се накланя рязко наляво.
Грабвам юздите, благодарна на небесата, че съм го вързала, за да не падне. Неумело го обгръщам с ръка, извъртайки се в седлото, опитвайки се да го задържа стабилно, за да не уплаши коня.
— Всичко е наред. — Гласът ми трепери. Едва го удържам, но се опитвам да канализирам спокойния лечителски тон на дядо, докато конвулсиите му се усилват. — Ще вземем екстракта и всичко ще бъде наред. — Пулсът му препуска бясно, и аз слагам ръка на сърцето му, страхувайки се, че ще се пръсне. Не може да издържи още много на това.
— Лайя. — Той едва говори, очите му са диви и разфокусирани. — Трябва да го взема. Не влизай там сама. Твърде опасно. Аз ще го направя. Ти ще пострадаш — винаги — наранявам —
Той се отпуска, дишането му е плитко. Изгубил е съзнание. Кой знае за колко време този път? Паниката се надига като жлъчка в гърлото ми, но я потискам.
Няма значение, че Гнездото е опасно. Трябва да вляза. Елиас няма да оцелее, ако не намеря начин да взема Телийс. Не с този неравномерен пулс, не след четири дни на пристъпи.
— Не можеш да умреш. — Разтърсвам го. — Чуваш ли ме? Не можеш да умреш, или Дарин също ще умре.
Копитата на коня се подхлъзват по скалите и той се изправя на задните си крака, едва не изтръгвайки юздите от ръцете ми и събаряйки Елиас. Слизам и успокоявам животното с нежни думи, опитвайки се да обуздая нетърпението си, докато го подканям напред, а гъстата мъгла отстъпва пред жалък, смразяващ костите дъждец.
Едва виждам собствената си ръка пред лицето си. Но това ме окуражава. Ако аз не виждам накъде отивам, разбойниците не могат да видят кой се приближава. Все пак стъпвам внимателно, усещайки натиска на опасността от всички страни. От оскъдната пръстена пътека, която следвам, виждам Гнездото достатъчно добре, за да различа, че не е една скала, а две, разцепени наполовина, сякаш от гигантска брадва. Тесен проход минава през центъра, а в него проблясва светлина от факли. Това трябва да е пазарът.
На изток от Гнездото зее пустош, където тънки каменни пръсти се издигат от пропадащи пропасти, извисявайки се все по-високо, докато скалите се сливат, образувайки първите ниски хребети на Серанската планинска верига.
Претърсвам деретата и клисурите наоколо, докато не забелязвам пещера, достатъчно голяма, за да скрие Елиас и коня.