Когато връзвам животното за издаден камък и смъквам Елиас от гърба му, вече задъхана. Дъждът го е подгизил до кости, но сега нямам време да го преоблека в сухи дрехи. Внимателно го завивам с наметало, после ровя в торбата му за монети, чувствайки се като крадец.
Когато ги намирам, стискам ръката му и вадя една от кърпите му, за да я вържа около лицето си, както той правеше в Сера, вдишвайки аромата на подправки и дъжд.
След това дръпвам качулката си и се измъквам от пещерата, надявайки се той да е още жив, когато се върна.
Ако се върна.
• • •
Пазарът в сърцето на Гнездото гъмжи от Племенни, Воини, Моряци, дори от дивашките Варвари с пламтящи очи, които тормозят границите на Империята. Южняшки търговци се движат сред тълпата, ярките им, пъстри дрехи контрастират с оръжията, привързани към гърбовете, гърдите и краката им.
Не виждам нито един Книжник. Дори роби няма. Но забелязвам много хора, които изглеждат толкова подозрителни, колкото се чувствам аз, затова се прегърбвам и се вливам в тълпата, като се грижа дръжката на ножа ми да е ясно видима.
Само секунди след като се присъединявам към тълпата, някой сграбчва ръката ми. Без да поглеждам, замахвам с ножа, чувам изпъшкване и се изтръгвам. Дръпвам качулката си по-ниско и се прегърбвам още, както правех в Блекклиф. Това място е просто друг Блекклиф. Само че по-миризлив и с крадци и разбойници, освен убийци.
Мястото вони на алкохол и животински тор, а под това — на острия дъх на гхас, халюциноген, забранен в Империята. Порутени жилища са струпани по протежение на клисурата, повечето вградени в естествените пукнатини на скалите, с брезентови покриви и стени. Кози и кокошки са почти толкова многобройни, колкото хората.
Жилищата може и да са скромни, но стоките в тях съвсем не са. На няколко метра от мен група мъже се пазарят за поднос с искрящи рубини и сапфири с големината на яйце. Някои сергии са пълни с купчина след купчина ронлив, лепкав гхас, докато други имат бъчви с барут, натрупани в опасно безредие.
Стрела профучава покрай ухото ми и аз правя десет крачки, преди да осъзная, че не е предназначена за мен. Група Варвари, облечени в кожи, стоят до търговец на оръжия, изпробвайки лъкове, като небрежно стрелят със стрели във всички посоки. Избухва сбиване и аз се опитвам да се промъкна покрай него, но тълпата се събира и е невъзможно да се движа. С този ход никога няма да намеря аптекар.
— Шестдесет хиляди марки награда, казват. Никога не съм чувал за толкова голяма награда —
— Императорът не иска да изглежда глупав. Ветурий беше първата му екзекуция и той я провали. Коя е момичето с него? Защо ще пътува с Книжница?
— Може би се присъединява към революцията. Книжниците знаят тайната на Серанската стомана, чух. Самият Спиро Телуман е обучил момче Книжник. Може би Ветурий е толкова отвратен от Империята, колкото и Телуман.
Проклети небеса. Продължавам да вървя, макар че отчаяно искам да продължа да слушам. Как информацията за Телуман и Дарин се разпространи? И какво означава това за брат ми?
Че може да има по-малко време, отколкото мислиш. Движи се.
Барабаните явно са разпространили описанията на мен и Елиас надалеч. Движа се бързо сега, оглеждайки множеството сергии за аптекар. Колкото по-дълго се бавя, толкова по-голяма е опасността за нас. Наградата за главите ни е достатъчно голяма, че едва ли има душа на това място, която да не е чула за нея.
Най-накрая, в една уличка извън главния път, забелязвам колиба с хаван и чукало, изрязани на вратата. Докато се обръщам към нея, минавам покрай група Племенни, които споделят димящи чаши чай под брезент с двама Моряци.
— … като чудовища от ада. — Един от Племенните, мъж с тънки устни и белег на лицето, говори с нисък глас. — Нямаше значение колко се бихме. Продължаваха да се връщат. Призраци. Проклети призраци.
Почти спирам, но в последния момент продължавам бавно. Значи и други са виждали фееричните същества. Любопитството ми надделява и се навеждам да оправя връзките на обувката си, напрягайки се да чуя разговора.
— Още една аянска фрегата потъна преди седмица край Южния остров, — казва един от Моряците. Отпива от чая си и потръпва. — Мислехме, че са корсари, но единственият оцелял бълнуваше за морски ефрити. Не бих му повярвал, но сега...
— И гхули тук, в Гнездото, — казва Племенният с белега. — Не съм единственият, който ги е видял —
Поглеждам крадешком, не можейки да се сдържа, и сякаш привлечен от погледа ми, Племенният стрелва очи към мен и после ги отклонява. После ги връща отново.