— Дай ми думата си на Племенен, че няма да ме измамиш. — Дори аз знам колко ценна е такава клетва. — Иначе не ти вярвам.
— Имаш думата ми. — Той ме избутва напред и аз се спъвам, едва се удържайки да не падна. Свиня! Прехапвам устна, за да не го кажа.
Нека мисли, че ме е уплашил. Нека мисли, че е победил. Скоро ще разбере грешката си: той се закле да играе честно.
Аз не го направих.
Глава 10
Елиас
В мига, когато съзнанието ми се пробужда, знам, че е по-добре да не отварям очи.
Ръцете и краката ми са вързани с въже, лежа на една страна. Устата ми има странен вкус, на желязо и билки. Всичко ме боли, но умът ми е по-ясен, отколкото е бил от дни. Дъждът барабани по скалите само на няколко крачки от мен. Намирам се в пещера.
Но въздухът не е наред. Чувам дишане, бързо и нервно, и усещам миризмата на вълнени роби и обработена кожа, характерна за племенните търговци.
— Не можеш да го убиеш! — Лайя е пред мен, коляното й се опира в челото ми, гласът й е толкова близо, че усещам дъха й върху лицето си. — Воините го искат жив. За да… за да се изправи пред Императора.
Някой, коленичил до главата ми, изругава на садхезки. Студена стомана се впива в гърлото ми.
— Джитан, съобщението. Наградата дава ли се само ако го върнем жив?
— Не помня, по дяволите! — Този глас идва по-близо до краката ми.
— Ако ще го убиваш, поне изчакай няколко дни — казва Лайя с хладна практичност, но напрежението под думите й е опънато като струна на уд. — В това време тялото му ще се разложи бързо. Ще ни отнеме поне пет дни, за да го върнем в Сера. Ако Воините не могат да го разпознаят, няма да получим пари.
— Убий го, Шикаат — казва трети племенник, застанал близо до коленете ми. — Ако се събуди, ние сме мъртви.
— Няма да се събуди — отвръща този, когото наричат Шикаат. — Виж го, вече е с единия крак в гроба.
Лайя бавно придвижва тялото си над главата ми. Усещам стъкло между устните си. Течност се процежда — течност с вкус на желязо и билки. Екстракт от Телис. Секунда по-късно стъклото изчезва, скрито някъде от Лайя.
— Шикаат, чуй ме… — започва тя, но нападателят я отблъсква назад.
— Това е вторият път, когато се навеждаш така, момиче. Какво замисляш?
Времето свърши, Ветурий.
— Нищо! — казва Лайя. — Искам наградата толкова, колкото и ти!
Едно: Първо си представям атаката — къде ще ударя, как ще се движа.
— Защо се наведе напред? — Шикаат й се развиква. — И не ми лъжи!
Две: Напрегвам мускулите на лявата си ръка, за да я подготвя, тъй като дясната е притисната под мен. Вдишвам безшумно, за да напълня тялото си с въздух.
— Къде е екстрактът от Телис? — изсъсква Шикаат, внезапно осъзнал. — Дай ми го!
Три: Преди Лайя да успее да отговори, натискам десния си крак в земята за опора и се завъртам назад на хълбока си, далеч от острието на Шикаат. С вързаните си крака повалям племенника до мен, докато той се сгромолясва на земята. Изправям се и се нахвърлям върху този до коленете ми, удряйки го с глава, преди да вдигне оръжието си. Той изпуска ятагана, а аз се обръщам, за да го хвана, благодарен, че поне го е държал остър. С два рязки разреза освобождавам въжетата на китките си, а с още два — тези на глезените. Първият племенник, когото повалих, се изправя и хуква навън от пещерата — без съмнение да повика подкрепления.
— Спри! — извиквам.
Обръщам се към последния племенник — Шикаат, — който държи Лайя притисната до гърдите си. Едната му ръка стиска китките й, а с другата държи острие до гърлото й, с убийствен блясък в очите.
— Пусни ятагана. Вдигни ръце във въздуха. Или ще я убия.
— Хайде, направи го — отвръщам на перфектен садхезки. Челюстта му се стяга, но не помръдва. Човек, когото не е лесно да изненадаш. Подбирам думите си внимателно. — Секунда след като я убиеш, аз ще убия теб. Тогава ти ще си мъртъв, а аз ще съм свободен.
— Опитай ме — казва той, впивайки острието в гърлото на Лайя, откъдето потича кръв. Очите й трескаво търсят нещо — каквото и да е — което може да използва срещу него. — Имам сто души пред пещерата…
— Ако имаше сто души отвън — отвръщам, без да откъсвам очи от Шикаат, — вече щеше да си ги повикал…
Нахвърлям се напред по средата на думата — един от любимите трикове на дядо ми. Глупаците обръщат внимание на думите в бой, беше казал той веднъж. Воините се възползват от тях. Извивам дясната ръка на Шикаат далеч от Лайя, като същевременно я отблъсквам с тялото си.