Отдръпвам се от нея бавно, задържайки погледа й, за да знае, че това е последното нещо, което искам. Болка преминава през очите й. Объркване.
Приемане.
Радвам се, че тя разбира. Не мога да се сближа с нея — не по този начин. Не мога да й позволя да се сближи с мен. Това ще донесе само мъка и болка.
А тя вече е имала достатъчно от тях.
Глава 11
Хелене
— Остави я на мира, Нощодател. — Усещам силна ръка под мишницата си, която ме отдръпва от стената и ме изправя. Каин?
Бледи кичури коса се подават изпод качулката на Авгура. Изпитите му черти са засенчени от черните одежди, а кървавочервените му очи са сериозни, докато оглежда съществото. Нощодател, нарече го той, като в старите истории, които разказваше Мами Рила.
Нощодателят изсъсква тихо, а очите на Каин се присвиват.
— Остави я, казвам. — Авгурът застава пред мен. — Тя не върви в тъмнината.
— Така ли? — Нощодателят се изсмива, преди да изчезне в вихър от наметалото си, оставяйки след себе си мирис на огън. Каин се обръща към мен.
— Добре се срещнахме, Кървав гарван.
— Добре се срещнахме? Добре се срещнахме?
— Ела. Не искаме Комендантката или нейните лакеи да ни чуят.
Тялото ми все още трепери от онова, което видях в очите на Нощодателя. Докато с Каин напускаме Вила Ветурия, се овладявам. Щом преминаваме портите, се обръщам рязко към Авгура. Само цял живот на почит ме спира да не се вкопча отчаяно в одеждите му.
— Ти обеща. — Авгурът знае всяка моя мисъл, затова не крия трепета в гласа си или сълзите в очите си. По някакъв начин е облекчение да не го правя. — Закле се, че той ще бъде добре, ако спазя обета си.
— Не, Кървав гарван. — Каин ме повежда далеч от вилата по широка алея с илюстрийски домове. Наближаваме един, който някога сигурно е бил красив, но сега е изгоряла черупка — разрушен преди дни по време на най-тежките сблъсъци на бунта на Книжниците. Каин се скита сред димящите останки. — Обещахме, че ако спазиш обета си, Елиас ще оцелее в Изпитанията. И той оцеля.
— Какъв беше смисълът да оцелее в Изпитанията, ако ще умре след няколко седмици от моята ръка? Не мога да откажа заповедта на Марк, Каин. Заклех се във вярност. Ти ме накара да се закълна във вярност.
— Знаеш ли кой е живял в този дом, Хелене Артурия?
Сменя темата, разбира се. Нищо чудно, че Елиас винаги беше толкова раздразнен от Авгурите. Принуждавам се да се огледам. Домът не ми е познат.
— Маска Лоран Мариан. Жена му, Ина. — Каин отмества с крак овъглена греда и вдига грубо издялан дървен кон. — Децата им: Лусия, Амара и Дариен. Шестима роби Книжници. Един от тях беше Сийяд. Той обичаше Дариен като свой син.
Каин обръща коня и го поставя внимателно обратно. — Сийяд издялал това за момчето преди два месеца, когато Дариен навърши четири.
Гърдите ми се стягат. Какво се е случило с него?
— Петима от робите се опитали да избягат, когато Книжниците нападнали с факли и катран. Сийяд се втурнал за Дариен. Намерил го, стиснал коня си, скрит под леглото си от страх. Измъкнал го. Но огънят бил твърде бърз. Умрели бързо. Всички. Дори робите, които се опитали да избягат.
— Защо ми разказваш това?
— Защото Империята е пълна с домове като този. С животи като тези. Мислиш ли, че животът на Дариен или Сийяд струва по-малко от този на Елиас? Не е така.
— Знам това, Каин. — Чувствам се засрамена, че той трябва да ми напомня за стойността на собствения ми народ. — Но какъв беше смисълът на всичко, което направих в първото Изпитание, ако Елиас все пак ще умре?
Каин насочва цялата сила на присъствието си към мен. Отстъпвам назад.
— Ти ще преследваш Елиас. Ще го намериш. Защото онова, което ще научиш по време на това пътуване — за себе си, за земята си, за враговете си — това знание е от съществено значение за оцеляването на Империята. И за твоята съдба.
Имам чувството, че ще повърна в краката му. Доверявах ти се. Вярвах ти. Направих каквото искаше. А сега страховете ми ще се сбъднат заради усилията ми. Да преследвам Елиас — да го убия — това дори не е най-лошата част от кошмарите. Усещането вътре в мен, докато го правя, е това, което прави сънищата толкова силни — емоциите, които ме заливат: удовлетворение, докато измъчвам приятеля си, удоволствие от смеха на Марк, който стои до мен и гледа с одобрение.
— Не позволявай на отчаянието да те завладее. — Гласът на Каин омеква. — Дръж се за сърцето си и Империята ще бъде добре обслужена.
— Империята. Винаги Империята. — Ами Елиас? Ами аз?