— Съдбата на Елиас е в собствените му ръце. Ела сега, Кървав гарван. — Каин вдига ръка към главата ми, сякаш дава благословия. — Това означава да имаш вяра, да вярваш в нещо по-голямо от себе си.
Въздишка ми се изплъзва и избърсвам сълзите от лицето си. Това означава да вярваш. Иска ми се да не беше толкова трудно.
Гледам как той се отдалечава от мен, навлизайки по-дълбоко в руините на къщата, докато накрая изчезва зад овъглен стълб. Не си правя труда да го последвам. Вече знам, че е изчезнал.
• • •
Казармата на Черната гвардия се намира в мерканторския квартал на града. Това е дълга каменна сграда без отличителни знаци, освен сребърен гарван с разперени криле, изобразен на вратата.
В мига, в който влизам, шестимата Маски вътре спират каквото правят и отдават чест.
— Ти. — Поглеждам към най-близкия Черен гвардеец. — Намери лейтенант Фарис Канделан и лейтенант Декс Атрий. Когато пристигнат, разпредели им квартири и оръжия. — Преди гвардеецът да успее да потвърди, се обръщам към следващия. — Ти — казвам. — Донеси ми всички доклади от нощта, когато Ветурий избяга. Всяка атака, всяка експлозия, всеки мъртъв войник, всеки ограбен магазин, всяко свидетелство — всичко. Къде са покоите на Гарвана?
— Там, господине. — Войникът сочи черна врата в дъното на стаята. — Лейтенант Авитас Харпър е вътре. Току-що пристигна преди вас.
Авитас Харпър. Лейтенант Харпър. По кожата ми полазват тръпки. Мъчителят ми. Естествено. И той е член на Черната гвардия.
— Какво, по дяволите, иска той?
Черния гвардеец изглежда изненадан за момент. — Заповеди, предполагам. Императорът го назначи във вашата група.
Имаш предвид, че Комендантката го назначи. Харпър е неин шпионин.
Харпър ме чака на бюрото ми в покоите на командира. Отдава чест с обезпокоителна празнота, сякаш не е прекарал пет дни в тъмница, измъчвайки ме.
— Харпър. — Сядам срещу него, с бюрото между нас. — Докладвай.
Харпър мълчи за момент. Въздъхвам с открито раздразнение.
— Назначен си в тази мисия, нали? Кажи ми какво знаем за местонахождението на предателя Ветурий, лейтенант. — Слагам колкото се може повече презрение в думата. — Или си толкова безполезен ловец, колкото си и разпитвач?
Харпър не реагира на подигравката. — Имаме една следа: мъртва Маска точно отвъд града. — Той спира. — Кървав гарван, избрахте ли екипа си за тази мисия?
— Ти и още двама — казвам. — Лейтенант Декс Атрий и лейтенант Фарис Канделан. Днес ще бъдат приети в Черната гвардия. Ще извикаме подкрепления, ако е нужно.
— Не познавам имената. Обикновено, Гарване, новобранците се избират от…
— Харпър. — Навеждам се напред. Той няма да има контрол над мен. Никога повече. — Знам, че си шпионин на Комендантката. Императорът ми каза. Не мога да се отърва от теб. Но това не значи, че трябва да те слушам. Като твой командир ти заповядвам да млъкнеш за Фарис и Декс. Сега ми разкажи какво знаем за бягството на Ветурий.
Очаквам отговор. Вместо това получавам свиване на рамене, което някак е още по-дразнещо. Харпър описва бягството на Елиас — войниците, които е убил, наблюденията му в града.
По средата на доклада на вратата се чука и за мое облекчение влизат Декс и Фарис. Русата коса на Фарис е разрошена, а тъмната кожа на Декс е пепелява. Изгорелите им наметала и окървавените им брони свидетелстват за действията им през последните дни. Очите им се разширяват, когато ме виждат: нарязана, насинена, в окаяно състояние. Но тогава Декс пристъпва напред.
— Кървав гарван. — Той отдава чест и въпреки всичко се усмихвам. Можеш да разчиташ на Декс да спазва протокола, дори когато е изправен пред разбитите останки на стар приятел.
— Десет пъти по дяволите, Артурия. — Фарис е потресен. — Какво ти направиха?
— Добре дошли, лейтенанти — казвам. — Предполагам, пратеникът ви каза за мисията?
— Трябва да убиеш Елиас — казва Фарис. — Хел…
— Готови ли сте да служите?
— Разбира се — продължава Фарис. — Имаш нужда от хора, на които можеш да разчиташ, но Хел…
— Това — говоря над него, за да не каже нещо, което Харпър може да докладва на Императора и Комендантката — е лейтенант Авитас Харпър. Мъчителят ми и шпионинът на Комендантката. — Фарис веднага затваря уста. — Харпър също е назначен за тази мисия, така че внимавайте какво говорите около него, защото всичко ще бъде докладвано на Комендантката и Императора. — Харпър се размърдва неловко и усещам прилив на триумф.
— Декс — казвам. — Един от хората ще донесе докладите от нощта, когато Елиас избяга. Ти беше негов лейтенант. Потърси нещо, което може да е от значение. Фарис, ти си с мен. Харпър и аз имаме следа извън града.