Благодарна съм, че приятелите ми приемат заповедите ми спокойно, че обучението им държи лицата им безизразни. Декс се извинява, а Фарис тръгва да вземе коне. Харпър се изправя, накланяйки глава, докато ме гледа. Не мога да разчета изражението му — любопитство, може би. Той бърка в джоба си и аз се напрегвам, спомняйки си месинговите побойници, които използва срещу мен по време на разпита.
Но той вади само мъжки пръстен. Тежък, сребърен, с релеф на птица, с разперени криле и разтворен клюн в писък. Пръстенът на Кървавия гарван.
— Сега е твой. — Той вади верижка. — В случай, че е твърде голям.
Наистина е твърде голям, но бижутер може да го оправи. Може би очаква да му благодаря. Вместо това взимам пръстена, игнорирам верижката и минавам покрай него.
• • •
Мъртвата Маска в сухите равнини отвъд Сера изглежда обещаващо начало. Без следи, без засада. Но в момента, в който виждам тялото — увиснало на дърво и носещо явни следи от изтезания — знам, че Елиас не го е убил.
— Ветурий е Маска, Кървав гарван. Обучен от Комендантката — казва Харпър, докато се връщаме към града. — Нима не е касапин като останалите от нас?
— Ветурий не би оставил тяло на открито — казва Фарис. — Който го е направил, е искал тялото да бъде намерено. Защо да го прави, ако не иска да сме по петите му?
— За да ни заблуди — казва Харпър. — Да ни прати на запад вместо на юг.
Докато спорят, обмислям. Познавам Маската. Той беше един от четиримата, наредени да пазят Елиас по време на екзекуцията му. Лейтенант Касий Приторий, жесток хищник с вкус към млади момичета. Бил е за кратко в Блекклиф като боен центурион. Тогава бях на четиринайсет, но държах ръка на кинжала, когато беше наблизо.
Марк изпрати другите три Маски, пазили Елиас, в Кауф за шест месеца като наказание задето го изпуснаха. Защо не и Касий? Как се озова в това положение?
Мисълта ми се насочва към Комендантката, но това няма смисъл. Ако Касий я е разгневил, тя би го измъчила и убила публично — още повече, за да изгради репутацията си.
Усещам тръпка по врата си, сякаш някой ме наблюдава.
„Малка певице…“
Гласът е далечен, носен от вятъра. Обръщам се рязко на седлото. Пустошта е празна, освен едно прекатурващо се храстче, което минава покрай нас. Фарис и Харпър забавят конете си, гледайки ме с недоумение. Върви, Артурия. Не беше нищо.
Следващият ден от лова е също толкова безполезен, както и този след него. Декс не намира нищо в докладите. Пратеници и барабанни съобщения носят фалшиви следи: двама мъже убити в Навий, и свидетел се кълне, че Елиас е убиецът. Воин и Книжник, за които се твърди, че са се настанили в хан — сякаш Елиас би бил толкова глупав да се регистрира в проклет хан.
До края на третия ден съм изтощена и разочарована. Марк вече изпрати две съобщения, искайки да знае дали съм постигнала някакъв напредък.
Трябва да спя в казармата на Черната гвардия, както направих през последните две нощи. Но ми е писнало от казармата и особено от усещането, че Харпър докладва всяко мое движение на Марк и Комендантката.
Наближава полунощ, когато пристигам във Вила Артурия, но светлините в къщата греят, а десетки карети са наредени по пътя отвън. Влизам през входа за роби, за да избегна семейството, и се сблъсквам право с Ливи, която надзирава късна вечеря.
Тя въздъхва, виждайки изражението ми. — Влез през прозореца си. Чичовците са завзели долния етаж. Ще искат да говорят с теб.
Чичовците — братята и братовчедите на баща ми — ръководят основните семейства на рода Артурия. Добри хора, но многословни.
— Къде е мама?
— С лелите, опитва се да удържи истерията им. — Ливи повдига вежда. — Не са доволни от съюза Артурия-Фарар. Татко ме помоли да сервирам вечерята.
За да може да слуша и да се учи, без съмнение. Ливия, за разлика от Хана, проявява интерес към управлението на рода. Татко не е глупак; знае какъв актив може да бъде това.
Докато излизам през задната врата, Ливи ме вика: — Пази се от Хана. Държи се странно. Самодоволно. Сякаш знае нещо, което ние не знаем.
Завъртам очи. Сякаш Хана може да знае нещо, което да ме интересува.
Скачам върху дърветата, които се извиват към прозореца ми. Да се промъкна вътре и навън — дори наранена — не е нищо. Правех го редовно по време на отпуск, за да се срещна с Елиас.
Макар никога не за причината, която исках.
Докато се промушвам в стаята си, се укорявам. Той не е Елиас. Той е предателят Ветурий и ти трябва да го преследваш. Може би, ако продължа да повтарям думите, те ще спрат да болят.