— Успех в Сайлъс, Комендантке. — Обръщам се да си тръгна, когато тя заговаря.
— Преди да си тръгнеш, Кървав гарване, заслужаваш поздравления. — Тя си позволява лека подигравка. — Маркъс сега финализира документите. Годежът на сестра ти с Императора е голяма чест за него. Тяхната наследница ще бъде законна Илустрианка…
Изхвърчам през вратата и прекосявам двора, главата ми е изпълнена с шум, който ме кара да ми се повдига. Чувам баща си, когато го попитах какво е дал за свободата ми. Нищо важно, дъще. И Ливия, преди няколко нощи, казвайки ми, че Хана се държи странно. Сякаш знае нещо, което ние не знаем.
Минавам покрай стражите и се качвам на коня си. Мисля само едно: Не Ливи. Не Ливи. Не Ливи.
Хана е силна. Горчива е. Ядосана е. Но Ливи — Ливи е мила, забавна и любопитна. Маркъс ще го види и ще я смаже. Ще му достави удоволствие да го направи.
Стигам у дома и преди конят ми да е спрял, се плъзгам от него и се втурвам през входните порти — право в двора, пълен с Маски.
— Кървав гарване — един от тях пристъпва напред. — Трябва да изчакаш тук…
— Пуснете я да мине.
Маркъс се появява от входната врата на дома ми, с майка ми и баща ми от двете му страни. Кървящи небеса, не. Гледката е толкова погрешна, че ми се иска да я изтрия от очите си със сода. Хана го следва, с високо вдигната глава. Блясъкът в очите й ме обърква. Тя ли е тогава? Ако е така, защо изглежда щастлива? Никога не съм крила презрението си към Маркъс от нея.
Когато влизат в двора, Маркъс се покланя и целува ръката на Хана, олицетворение на добре възпитан, високороден ухажор.
Махай се от нея, проклето прасе. Искам да изкрещя. Прехапвам език. Той е Императорът. А ти си неговият Гарван.
Когато се изправя, той накланя глава към майка ми. — Определи дата, Матер Артурия. Не чакай твърде дълго.
— Ще пожелае ли семейството ви да присъства, Ваше императорско величество? — пита майка ми.
— Защо? — Маркъс присвива устни. — Твърде плебейски, за да отидат на сватба?
— Разбира се, че не, Ваше величество — казва майка ми. — Само че чух, че майка ви е жена с голяма набожност. Очаквам, че тя ще спазва стриктно четиримесечния траур, предписан от Авгурите.
Сянка преминава по лицето на Маркъс. — Естествено — казва той. — Ще отнеме толкова време, за да докажете, че родът Артурия е достоен.
Той се приближава до мен и при ужаса в очите ми се ухилва, още по-дивашки заради болката, която току-що изпита, спомняйки си Зак. — Внимавай сега, Гарване — казва. — Сестра ти ще бъде под моя грижа. Не би искала да й се случи нещо, нали?
— Тя… ти… — Докато заеквам, Маркъс излиза, а стражите му го следват. Когато робите ни затварят портите на двора зад него, чувам тихия смях на Хана.
— Няма ли да ме поздравиш, Кървав гарване? — казва тя. — Аз ще бъда Императрица.
Тя е глупачка, но все пак е моята малка сестра и я обичам. Не мога да позволя това.
— Татко — казвам през стиснати зъби. — Искам да говоря с теб.
— Не трябва да си тук, Гарване — казва баща ми. — Имаш мисия да изпълниш.
— Не виждаш ли, татко? — Хана се обръща рязко към мен. — Разрушаването на брака ми е по-важно за нея, отколкото да намери предателя.
Баща ми изглежда с десет години по-стар, отколкото вчера. — Годежните документи са подписани от рода — казва той. — Трябваше да те спася, Хелене. Това беше единственият начин.
— Татко, той е убиец, насилник…
— Не е ли това всеки Маска, Гарване? — Думите на Хана са като шамар. — Чух теб и твоя копелдашки приятел да злословите за Маркъс. Знам в какво се забърквам.
Тя се нахвърля към мен и осъзнавам, че е висока колкото мен, макар да не помня кога това се случи. — Не ме интересува. Аз ще бъда Императрица. Нашият син ще бъде наследник на трона. И съдбата на рода Артурия ще бъде завинаги осигурена. Заради мен. — Очите й блестят от триумф. — Мисли за това, докато преследваш предателя, когото наричаш приятел.
Не я удряй, Хелене. Не го прави. Баща ми ме хваща за ръката. — Ела, Гарване.
— Къде е Ливи? — питам.
— Затворена в стаята си с треска — казва баща ми, докато се настаняваме в кабинета му, пълен с книги. — С майка ти не искахме да рискуваме Маркъс да избере нея вместо това.
— Той го направи, за да ме държи в шах. — Опитвам се да седна, но само крача напред-назад. — Комендантката вероятно го е подтикнала.
— Не подценявай нашия Император, Хелене — казва баща ми. — Керис искаше да си мъртва. Опита се да убеди Маркъс да те екзекутира. Познаваш я. Тя отказва да преговаря. Императорът дойде при мен без нейно знание. Илустрианите се обърнаха срещу него. Използват бягството на Ветурий и робинята, за да оспорят легитимността му като Император. Той знае, че има нужда от съюзници, затова предложи живота ти срещу ръката на Хана в брак — и пълната подкрепа на рода Артурия.