— Защо не подкрепим друг род? — казвам. — Сигурно има такива, които жадуват за трона.
— Всички жадуват за трона. Борбите вече започнаха. Кого би избрала? Родът Сиселия е брутален и манипулативен. Родът Руфия би изпразнил хазната на Империята за две седмици. Всички биха възразили срещу управлението на друг род. Ще се разкъсат един друг в борба за трона. По-добре лош Император, отколкото гражданска война.
— Но, татко, той е…
— Дъще. — Баща ми повишава глас — нещо толкова рядко, че замълчавам. — Твоята лоялност е към Империята. Маркъс е избран от Авгурите. Той е Империята. И той отчаяно се нуждае от победа. — Баща ми се навежда над бюрото си. — Нуждае се от Елиас. Нуждае се от публична екзекуция. Нуждае се родовете да видят, че е силен и способен.
— Ти си Кървав гарван сега, дъще. Империята трябва да е на първо място — над твоите желания, приятелства, мечти. Дори над сестра ти и рода ти. Ние сме Артурия, дъще. Лоялни до края. Кажи го.
— Лоялна — прошепвам. Дори ако това означава унищожаването на сестра ми. Дори ако означава луд управлява Империята. Дори ако означава да изтезавам и убия най-добрия си приятел. — До края.
• • •
Когато пристигам в празните казарми на следващата сутрин, нито Декс, нито Харпър споменават годежа на Хана. Те са достатъчно мъдри, за да не коментират и мрачното ми настроение.
— Фарис е при кулата с барабаните — казва Декс. — Получи отговор за коня. Колкото до докладите, които ме накара да прегледам… — Приятелят ми се колебае, бледите му очи се стрелкат към Харпър.
Харпър почти се усмихва. — Имаше нещо нередно в докладите — казва той. — Барабаните даваха противоречиви заповеди онази нощ. Войските на Воините бяха в безпорядък, защото бунтовниците разбиха кодовете ни и объркаха всички съобщения.
Челюстта на Декс увисва. — Как разбра?
— Забелязах го преди седмица — казва Харпър. — Не беше от значение до днес. Две заповеди, дадени онази нощ, останаха незабелязани в хаоса, Гарване. И двете преместиха хора от източната част на града другаде, оставяйки целия този сектор без патрули.
Проклинам тихо. — Керис е дала тези заповеди — казвам. — Тя го е пуснала да избяга. Тя иска да съм заета с лова за Ветурий. С мен извън града, тя може да влияе на Маркъс без намеса. И — поглеждам към Харпър — ти ще й кажеш, че съм го разбрала, нали?
— Тя разбра в момента, в който влезе във Вила Ветурия с въпроси — Харпър приковава хладния си поглед в мен. — Тя не те подценява, Гарване. Нито пък би трябвало.
Вратата се отваря рязко и Фарис влиза, навеждайки се, за да избегне рамката. Подава ми лист хартия. — От стражеви пост южно от Скалата на разбойниците.
Черен жребец, осемнадесет длани, с маркировките на рода Ветурий, намерен при рутинен обиск на лагер преди четири дни. Кръв по седлото. Животното е в лошо състояние и показва следи от усилена езда. Племенникът, който го притежаваше, беше разпитан, но настоява, че конят сам е влязъл в лагера му.
— Какво, по дяволите, е правил Ветурий при Скалата на разбойниците? — казвам. — Защо на изток? Най-бързият път за бягство от Империята е на юг.
— Може да е номер — казва Декс. — Може да е разменил коня извън града и да е завил на юг оттам.
Фарис поклаща глава. — Тогава как обясняваш състоянието на животното и къде е намерено?
Оставям ги да спорят. Студен вятър духа през отворената врата на казармата, разпилявайки докладите на масата, носейки мириса на смачкани листа, канела и далечни пясъци. Племенен търговец минава с каруцата си. Той е първият Племенник, когото виждам в Сера от дни. Останалите напуснаха града, отчасти заради въстанието на Книжниците, отчасти заради Есенния сбор в Нур. Нито един Племенник не би го пропуснал.
Удря ме като гръм. Есенният сбор. Всяко племе присъства, включително Племе Саиф. Сред всички тези хора, животни, каруци и семейства, за Елиас би било детска игра да се промъкне покрай шпионите на Воините и да се скрие сред осиновителското си семейство.
— Декс — прекъсвам спора. — Изпрати съобщение до гарнизона в Прохода на Атела. Искам цяла легия събрана и готова за тръгване след три дни. И оседлай конете ни.
Декс вдига сребристите си вежди. — Къде отиваме?