— Нур — казвам, докато излизам към конюшните. — Той се е запътил към Нур.
Глава 15
Лайя
Елиас предлага да си починем, но сънят не иска да ме споходи тази нощ. Кийнан е също толкова неспокоен; час-два след като всички се настаняваме за почивка, той става и се изгубва в гората. Въздъхвам, знаейки, че му дължа обяснение. Отлагането само ще направи пътя към Кауф по-труден, отколкото вече обещава да бъде. Изправям се, треперейки от студ и придърпвайки наметалото си по-близо. Елиас, който е на пост, тихо ми заговаря, докато минавам покрай него.
— Отровата — казва той. — Не им казвай на него или на Изи. Моля те.
— Няма — забавям крачка, мислейки за почти целувката ни, чудейки се дали да не кажа нещо. Но когато се обръщам да го погледна, той упорито се взира в гората, широките му рамене напрегнати.
Следвам Кийнан в гората и тичам, за да хвана ръката му точно когато той се изплъзва от погледа ми.
— Все още си ядосан — казвам. — Съжалявам...
Той отблъсква ръката ми и се завърта, очите му пламтят с тъмен огън.
— Съжаляваш? Небеса, Лайя, имаш ли представа какво си помислих, когато не беше на онова корабче? Знаеш какво съм изгубил, а ти все пак го направи...
— Трябваше, Кийнан. — Не осъзнавах, че ще го нараня. Мислех, че ще разбере. — Не можех да оставя Изи да се изправи пред гнева на Комендантката. Не можех да позволя Елиас да умре.
— Значи той не те е принудил за нищо от това? Изи каза, че е била твоя идея, но не й повярвах. Предположих, че той... не знам... е използвал някакъв трик. Принуда. А сега ви намирам двамата заедно. Мислех, че ние с теб...
Той скръства ръце, ярката му коса пада върху лицето му и той извръща поглед от мен. Небеса. Сигурно е видял мен и Елиас до огъня. Как да обясня? Никога не мислех, че ще те видя отново. Объркана съм. Сърцето ми е объркано.
— Елиас е мой приятел — казвам вместо това. Дали изобщо е вярно? Елиас беше мой приятел, когато напуснахме Сера. Сега не знам какво е.
— Доверяваш се на Воин, Лайя. Осъзнаваш ли го? Десет проклети пъкъла, той е син на Комендантката. Син на жената, която уби семейството ти...
— Той не е такъв.
— Разбира се, че е такъв. Всички те са такива. Ти и аз, Лайя — можем да се справим без него. Виж, не исках да го казвам пред него, защото не му вярвам, но Съпротивата има сведения за Кауф. Хора вътре. Мога да измъкна Дарин оттам, жив.
— Кауф не е Централният затвор, Кийнан. Не е дори Блекклиф. Това е Кауф. Никой никога не е избягал оттам. Моля те, спри. Това е моят избор. Избирам да му се доверя. Можеш да дойдеш с мен, ако искаш. Ще съм щастлива да имам някой като теб до мен. Но няма да оставя Елиас. Той е най-добрата ми възможност да спася Дарин.
Кийнан за миг изглежда, сякаш иска да каже още нещо, но после само кимва.
— Твоята воля тогава — казва той.
— Има още нещо, което трябва да ти кажа. — Никога не споделих с Кийнан защо хванаха брат ми. Но ако слуховете за Дарин и Телуман вече са стигнали до Гнездото, той със сигурност ще чуе за уменията на брат ми в някакъв момент. По-добре да го научи от мен.
— Изи и аз чухме слуховете, докато пътувахме — казва той, след като свършвам с обяснението. — Но се радвам, че ми каза. Радвам се... радвам се, че ми имаш доверие.
Когато среща очите ми, между нас прехвърча искра, опияняваща и мощна. В мъглата очите му са тъмни, толкова тъмни. Мога да се изгубя там. Мисълта нахлува непоканена в съзнанието ми. И няма да ми пука, ако никога не намеря пътя обратно.
— Сигурно си изтощена. — Той вдига длан към лицето ми, колебливо. Докосването му е топло, и когато пръстите му се отдръпват, се чувствам празна. Сещам се как ме целуна в Сера. — Скоро ще се върна.
В поляната Изи спи. Елиас ме игнорира, ръката му небрежно лежи върху ятагана в скута му. Ако е чул разговора ми с Кийнан, не дава никакъв знак.
Одеялото ми е студено, и аз се свивам в него, треперейки. Дълго време лежа будна, чакайки Кийнан да се върне. Но минутите минават, а той остава далеч.
• • •
Стигаме границата на Серанската планинска верига по пладне, със слънцето високо на изток. Елиас поема напред, докато зигзагообразно се спускаме от планините по криволичеща пътека към подножията. Пясъчните дюни на Племенната пустиня се простират отвъд тях, море от разтопено злато с остров от зеленина на десетина мили: Нур.
Дълги кервани се вият към града за Есенния сбор. Мили пустиня се простират отвъд оазиса, осеяни с набраздени плата, които се издигат в небето като огромни каменни стражи. Вятър бърза по пустинния под и нагоре през подножията, носейки със себе си миризмите на масло, коне и печено месо.