Громоздясалата сянка на закръглена племенна кола се извисява от тъмнината, и аз си пробивам път към нея. Надявам се на небесата да е празна, най-вече защото не мисля, че имам сили да поваля някого в безсъзнание точно сега.
Отварям вратата с рязко движение, развързвам възела, свързващ ме с Изи, и я побутвам вътре. Кийнан се качва след нея, а аз наполовина вдигам, наполовина бутам Лайя последна. Бързо развързвам въжето между нас, но докато разплитам възела, забелязвам, че въжето няма протрити краища. Мястото, където се е скъсало, е гладко.
Сякаш е било нарязано.
Изи? Не, тя беше до мен. А Лайя не би го направила. Кийнан? Толкова ли отчаяно искаше да я отдалечи от мен? Зрението ми избледнява и аз разтърсвам глава. Когато поглеждам отново въжето, то е протрито като въже на стар рибарски кораб.
Халюцинации. Намери аптека, Елиас. Сега.
— Погрижи се за Изи — викам на Лайя. — Измий й окото — заслепена е от пясъка. Ще донеса нещо от аптеката, за да помогне.
Тръшвам вратата на колата и се обръщам обратно към бурята. Треперене ме разтърсва. Почти чувам Ловеца на души. Върни се, Елиас.
Дебелите стени на сградите в Нур блокират достатъчно пясъка, за да различа уличните табели. Движа се внимателно, внимавайки за войници. Племенниците не са толкова луди, че да излязат в такава буря, но Воините ще патрулират независимо от времето.
Завивайки зад ъгъла, забелязвам плакат на една от стените. Когато се приближавам, изпсувам.
ПО ЗАПОВЕД НА НЕГОВО ИМПЕРАТОРСКО ВЕЛИЧЕСТВО
ИМПЕРАТОР МАРК ФАРАР
ТЪРСЕН ЖИВ:
ЕЛИАС ВАЛЕРИЙ
УБИЕЦ, СЪТРУДНИК НА СЪПРОТИВАТА,
ПРЕДАТЕЛ НА ИМПЕРИЯТА
НАГРАДА: 60 000 МАРКИ
ПОСЛЕДНО ВИДЯН:
ПЪТУВАЩ НА ИЗТОК ПРЕЗ ИМПЕРИЯТА
В КОМПАНИЯТА НА ЛАЙЯ ОТ СЕРА,
БУНТОВНИЧКА И ШПИОНКА НА СЪПРОТИВАТА
Скъсвам плаката, смачквам го и го пускам във вятъра — само за да видя друг на няколко крачки — и още един. Отстъпвам назад. Цялата проклета стена е облепена с тях, както и стената зад гърба ми. Те са навсякъде.
Вземи Телийс.
Залитам като Петица след първото си убийство. Отнема ми двайсет минути, за да намеря аптека, агонизиращо тромави пет минути, за да разбия ключалката на вратата. Запалвам лампа с треперещи ръце и благодаря на небесата, когато виждам, че този аптекар е подредил лекарствата си по азбучен ред. Дишам тежко като животно, лишено от вода, когато намирам екстракта от Телийс, но щом го поглъщам, облекчение ме залива.
Както и яснота. Всичко нахлува — бурята, пясъчната слепота на Изи, колата, където оставих другите. И плакатите. Проклети адове, „търсените“ плакати. Моето лице, лицето на Лайя, навсякъде. Ако има десетки на една стена, кой знае колко са из целия град?
Тяхното съществуване означава едно: Империята подозира, че сме тук. Значи присъствието на Воините в Нур ще е много по-голямо, отколкото очаквах. Проклети адове.
Досега Лайя сигурно е обезумяла, но тя и другите ще трябва да почакат. Прибирам целия запас от Телийс на аптекаря, заедно с мехлем, който ще облекчи болката в очите на Изи. За минути съм отново по изпясъчените улици на Нур, спомняйки си времето, което прекарах тук като Петица, шпионирайки племенниците и докладвайки наблюденията си в гарнизона на Воините.
Качвам се по покривите, за да стигна до гарнизона, присвивайки се срещу напора на бурята. Тя все още е достатъчно силна, за да държи разумните хора вътре, но не е толкова лоша, колкото когато пристигнахме в града.
Крепостта на Воините, изградена от черен камък, изглежда ужасно не на място сред пясъчноцветните сгради на Нур. Докато се приближавам, се плъзгам по ръба на балкон на покрива отсреща.
От горящите светлини и войниците, които влизат и излизат, е ясно, че сградата е пълна. И не само с помощници и легионери. За час, докато наблюдавам, преброявам поне дузина Маски, включително една, облечена в чисто черна броня.
Черният гвардеец. Това са хората на Хелене, сега, когато тя е Кървавия гарван. Какво правят тук?
Още един черно-брониран Маска излиза от гарнизона. Той е огромен, с бледа, разрошена коса. Фарис. Бих познал този кичур навсякъде.
Той вика на легионер, оседлаващ кон.
— ...пратеници до всяко племе — чувам. — Всеки, който го укрива, е мъртъв. Изясни го много добре, войнико.
Излиза още един Черен гвардеец. Кожата на ръцете и брадичката му е по-тъмна, но оттук не мога да различа нищо повече. — Трябва ни кордон около племето Сайф — казва той на Фарис. — В случай, че той ги потърси.
Фарис поклаща глава. — Това е последното място, където Ел... Валерий би отишъл. Не би ги изложил на риск.