— Уф, Лайя — шепне Изи зад мен. — Усещам мириса на Воините. Стомана, кожа и коне. Сякаш са навсякъде.
— Защото са — шепна през ъгъла на устата си.
Легионерите претърсват магазини и каруци. Маските ръмжат заповеди и влизат в къщи без предупреждение. Напредъкът ни е бавен, тъй като Елиас избира заобиколен маршрут през улиците, за да избегне патрулите. Сърцето ми е в гърлото през цялото време.
Търся напразно свободни Книжници, надявайки се, че някои са избягали от клането на Империята. Но единствените Книжници, които виждам, са в окови. Новини за случващото се в Империята са оскъдни, но накрая, сред неразбираемите откъси на садхезки, чувам двама Меркатори, говорещи на серански.
— …дори децата не щадят. — Меркаторският търговец се озърта през рамо, докато говори. — Чух, че улиците на Сайлъс и Сера са подгизнали от кръвта на Книжниците.
— Племенниците са следващите — казва спътничката му, облечена в кожа. — После ще дойдат за Марин.
— Ще опитат — казва мъжът. — Бих искал да видя тези бледооки копелета да преминат през Гората…
После ги подминаваме, и разговорът им заглъхва, но ми се повдига. Улиците на Сайлъс и Сера са подгизнали от кръвта на Книжниците. Небеса, колко от старите ми съседи и познати са загинали? Колко от пациентите на дядо?
— Затова правим това — Елиас поглежда назад към мен и разбирам, че и той е чул Меркаторите. — Затова ни е нужен брат ти. Остани съсредоточена.
Докато си проправяме път през особено претъпкана улица, патрул, воден от Маска в черна броня, завива на улицата само на няколко метра пред нас.
— Патрул — просъсквам на Изи. — Наведи глава!
Веднага тя и Кийнан се взират в краката си. Раменете на Елиас се напрягат, но той продължава напред почти лениво. Мускулът на челюстта му подскача.
Маската е млад, кожата му е със същия златистокафяв оттенък като моята. Той е слаб като Елиас, но по-нисък, с зелени очи, които се извиват нагоре като котешки, и скули, които стърчат толкова рязко, колкото твърдите плоскости на бронята му.
Никога не съм го виждала преди, но това няма значение. Той е Маска, и когато очите му се плъзгат по мен, усещам, че не мога да дишам. Страхът пулсира в мен, и всичко, което виждам, е Комендантката. Усещам само ударите на камшика й по гърба ми и студената хватка на ръката й върху гърлото ми. Не мога да помръдна.
Изи се блъска в гърба ми, а Кийнан в нейния.
— Хайде! — казва Изи паникьосано. Хората наоколо се обръщат да ни гледат. Защо сега, Лайя? За бога, овладей се. Но тялото ми не слуша. Белезниците, нашийникът около врата ми, звънът на веригите — всичко това ме завладява, и макар умът ми да крещи да продължа напред, тялото ми помни единствено Комендантката.
Веригата, прикрепена към нашийника ми, се дръпва рязко, и Елиас ми се сопва с безцеремонна жестокост, която е типична за Воините. Знам, че играе роля. Но аз все пак се свивам, обзета от ужас, за който мислех, че съм го заровила дълбоко.
Елиас се завърта, сякаш ще ме удари, и придърпва лицето ми към своето. За страничен наблюдател изглежда, сякаш търговец на роби дисциплинира собствеността си. Гласът му е тих, чува се само от мен.
— Погледни ме. — Срещам очите му. Очите на Комендантката. Не. На Елиас. — Не съм тя. — Хваща брадичката ми, и макар за гледащите да изглежда заплашително, ръката му е лека като полъх. — Няма да те нараня. Но не бива да позволяваш на страха да те завладее.
Навеждам глава и дишам дълбоко. Маската ни наблюдава, тялото му е напълно неподвижно. Намираме се на няколко метра от него. На няколко крачки. Поглеждам го през косата си. Вниманието му бързо преминава през Кийнан, Изи и мен. После се спира на Елиас.
Той се взира. Небеса. Тялото ми заплашва отново да замръзне, но аз се принуждавам да продължа да се движа.
Елиас кима на Маската небрежно, безгрижно, и продължава напред. Маската е зад нас, но все още усещам, че ни наблюдава, готов да нападне.
После чувам отдалечаващи се стъпки на ботуши, и когато се обръщам, той вече е продължил пътя си. Издишам, без да съм осъзнала, че съм задържала дъха си. В безопасност си. В безопасност си.
Засега.
Едва когато наближаваме лагера в югоизточната част на Нур, Елиас изглежда най-сетне се отпуска.
— Главата надолу, Лайя — прошепва Елиас. — Пристигнахме.
Лагерът е огромен. Къщи с балкони в цвят на пясък очертават границите му, а в пространството пред тях се простира град от златни и зелени палатки. Пазарът е с размерите на този в Сера — може би дори по-голям. Всички сергии са покрити с еднакви изумрудени завеси, украсени с блестящи есенни листа. Небеса знаят колко струва такъв брокат. Кое да е племе е това, то е могъщо.