Мъже от племето в зелени роби обграждат лагера, насочвайки влизащите през импровизирана порта, направена от две каруци. Никой не ни доближава, докато не влезем в жилищната зона, пълна с мъже, които се грижат за огньовете, жени, които подготвят стоки, деца, които гонят кокошки и един други. Елиас се насочва към най-голямата палатка, но се вцепенява, когато двама стражи ни спират.
— Търговците на роби идват нощем — казва единият на акцентиран серански. — Върнете се по-късно.
— Афия Ара-Нур ме очаква — изръмжава Елиас, и при звука на това име аз трепвам, връщайки се мислено към седмици по-рано, към дребната жена с тъмни очи в работилницата на Спиро — същата, която танцува толкова грациозно с Елиас в нощта на Лунния фестивал. Тази ли е тази, на която той разчита да ни отведе на север? Спомням си думите на Спиро. Една от най-опасните жени в Империята.
— Тя не приема търговци на роби през деня — настоява другият мъж от племето. — Само нощем.
— Ако не ме пуснете да я видя — казва Елиас, — с радост ще уведомя Маските, че племе Нур се отказва от търговските споразумения.
Мъжете от племето си разменят неспокоен поглед и единият изчезва в палатката. Искам да предупредя Елиас за Афия, за това, което каза Спиро. Но другият страж ни наблюдава толкова внимателно, че не мога да го направя, без той да забележи.
Само след минута мъжът от племето ни махва да влезем в палатката. Елиас се обръща към мен, сякаш оправя белезниците ми, но вместо това ми подава ключа. Влиза през платнищата на палатката, сякаш е господар на лагера. Изи, Кийнан и аз бързаме да го последваме.
Вътрешността на палатката е покрита с ръчно тъкани килими. Дузина цветни лампи хвърлят геометрични шарки върху възглавници, облечени в коприна. Афия Ара-Нур, изящна и тъмнокожа, с черно-червени плитки, спускащи се по раменете й, седи зад грубо дялано бюро. То изглежда тежко и не на място сред ослепителното богатство около нея. Пръстите й щракат по мънистата на сметало, а тя записва резултатите в книга пред себе си. До нея седи отегчен на вид момче на годините на Изи, с подобна на нейната остра красота.
— Пуснах те вътре, търговецо на роби — казва Афия, без да ни поглежда, — само за да ти кажа лично, че ако още веднъж стъпиш в лагера ми, ще те разпоря сама.
— Рани ме, Афия — отвръща Елиас, докато нещо малко се завърта от ръката му и пада в скута й. — Не си и наполовина толкова любезна, колкото при първата ни среща. — Гласът му е гладък, многозначителен, и лицето ми пламва.
Афия грабва монетата. Челюстта й увисва, когато Елиас сваля шала от лицето си.
— Гибран — обръща се тя към момчето, но бързо като пламък Елиас изважда ятаганите от гърба си и пристъпва напред. Острието му е на гърлото на всеки от тях, очите му са спокойни и ужасяващо безизразни.
— Дължиш ми услуга, Афия Ара-Нур — казва той. — Дойдох да я поискам.
Момчето — Гибран — поглежда несигурно към Афия.
— Пусни Гибран да седне отвън — гласът на Афия е разумен, дори мек. Но ръцете й се свиват в юмруци върху бюрото. — Той няма нищо общо с това.
— Нужен ни е свидетел от твоето племе, когато изпълниш услугата ми — отвръща Елиас. — Гибран ще свърши работа. — Афия отваря уста, но не казва нищо, явно слисана, и Елиас продължава. — Ти си длъжна по чест да изслушаш молбата ми, Афия Ара-Нур. И по чест да я изпълниш.
— Честта да върви по дяволите —
— Интересно — прекъсва я Елиас. — Как ли биха реагирали старейшините ти на това? Единствената Залдара в племенните земи — най-младата, избирана някога — да захвърли честта си като развалено зърно. — Кима към сложния геометричен татуиран знак, надничащ от ръкава й — несъмнено белег за ранга й. — Полови-н час в кръчма тази сутрин ми каза всичко, което трябваше да знам за племе Нур, Афия. Положението ти не е сигурно. — Устните на Афия се стягат в тънка линия. Елиас е уцелил слабо място.
— Старейшините биха разбрали, че е за доброто на племето.
— Не — отвръща Елиас. — Биха казали, че не си достойна да водиш, ако допускаш грешки в преценката, които застрашават племето. Грешки като това да дадеш монета за услуга на Воин.
— Тази услуга беше за бъдещия Император! — гневът на Афия я изправя на крака. Елиас забива острието по-дълбоко в гърлото й. Жената от племето сякаш не забелязва. — Не за предател-беглец, който, изглежда, се е превърнал в търговец на роби.