— Удостоявам те с услугата си, Елиас Валерий — казва тя. — Ще ви ескортирам безопасно до затвора Кауф преди зимните снегове и, когато стигнем там, ще ти помогна в опита ти да измъкнеш братът на Лайя, Дарин, от затвора по всякакъв начин, който поискаш.
Оглеждам я предпазливо. — Но...
— Но — устата на Афя се втвърдява — няма да оставя товара само на моето племе.
— Влез — извиква тя на садхезки, и друга фигура се промушва през завесите на шатрата. Тя е тъмнокожа и закръглена, с пълни бузи и черни очи с дълги мигли.
Говори, гласът й е като песен. „Сбогувахме се, но не беше истина, защото когато помисля името ти—“
Познах стихотворението. Тя го пееше понякога, когато бях малък и не можех да заспя.
— „— ти стоиш с мен в спомените“ — казвам, — „докато те видя отново.“
Жената разтваря ръце в плах жест на поднасяне. — Иляас — прошепва тя. — Сине мой. Твърде дълго беше.
През първите шест години от живота ми, след като Керис Валерия ме изостави в шатрата на Мами Рила, Кехани ме отгледа като свой собствен син. Приемната ми майка изглежда точно както последния път, когато я видях преди шест и половина години, когато бях Петица. Макар да е по-ниска от мен, прегръдката й е като топло одеяло, и аз се отдавам на нея, отново момче, в безопасност в ръцете на Кехани.
Тогава осъзнавам какво означава присъствието й тук. И какво е направила Афя. Отдръпвам се от Мами и се нахвърлям върху племенната жена, гневът ми нараства при вида на самодоволното й изражение.
— Как смееш да въвличаш Племе Саиф в това?
— Как смееш да застрашаваш Племе Нур, като ми налагаш услугата си?
— Ти си контрабандист. Да ни отведеш на север не застрашава твоето племе. Не, ако си внимателна.
— Ти си беглец на Империята. Ако моето племе бъде заловено да ти помага, Воините ще ни унищожат. — Усмивката на Афя изчезва, и тя е проницателната жена, която ме разпозна на Лунния фестивал, безмилостната водачка, която с невероятна бързина издигна едно някога забравено племе до слава.
— Постави ме в невъзможна ситуация, Елиас Валерий. Връщам ти услугата. Освен това, макар може би да успея безопасно да ви прекарам на север, не мога да ви измъкна от град с пълен кордон на Воините около него. Кехани Рила предложи помощта си.
Естествено, че го е направила. Мами би направила всичко за мен, ако мисли, че имам нужда от помощ. Но няма да допусна някой друг, когото обичам, да пострада заради мен.
Осъзнавам, че лицето ми е на сантиметри от това на Афя. Взирам се в тъмните й, стоманени очи, кожата ми пламти от гняв. При допира на ръката на Мами върху моята, отстъпвам назад. — Племе Саиф няма да ни помага. — Обръщам се към Мами. — Защото това би било идиотско и опасно.
— Афя Джан. — Мами използва садхезкия израз за обич. — Искам да говоря насаме с невъзпитания си син. Защо не подготвиш останалите си гости?
Афя отдава на Мами уважителен полупоклон — поне съзнаваща статута на приемната ми майка сред нейния народ — преди да махне на Гибран, Изи, Лайя и Кийнан да излязат от шатрата. Лайя се обръща назад към мен, с набръчкано чело, преди да изчезне с Афя.
Когато се обръщам към Мами Рила, тя гледа Лайя и се усмихва.
— Добри бедра — казва Мами. — Ще имаш много деца. Но може ли да те разсмее? — Мами повдига вежди. — Знам доста момичета в Племето, които...
— Мами. — Разпознавам опит за разсейване, когато го видя. — Не бива да си тук. Трябва да се върнеш при каруците възможно най-скоро. Проследиха ли те? Ако...
— Шшшт. — Мами махва с ръка да замълча и се настанява на един от диваните на Афя, потупвайки мястото до себе си. Когато не се присъединявам, ноздрите й се разширяват. — Може да си по-висок, отколкото беше, Иляас, но все още си мой син, и когато ти казвам да седнеш, ти сядаш.
— Небеса, момче. — Щипе ме по ръката, когато се подчинявам. — Какво си ял? Трева? — Поклаща глава, тонът й сега е сериозен. — Какво ти се случи в Сера през последните седмици, любов моя? Нещата, които чух...
Заключих Изпитанията дълбоко в себе си. Не съм говорил за тях от нощта, която прекарах с Лайя в стаята ми в Блекклиф.
— Няма значение... — започвам.
— Промени те, Иляас. Има значение. — Лицето й, кръгло, е изпълнено с любов. Ще бъде изпълнено с ужас, ако знае какво съм направил. Това ще я нарани много повече, отколкото Воините биха могли.
— Винаги толкова изплашен от тъмнината вътре в теб. — Мами взима ръцете ми. — Не виждаш ли? Докато се бориш с тъмнината, ти стоиш в светлината.