Въпреки заплахите за публичен бой с камшик и понижения в чин, мъжете вече са влезли в дузина сблъсъци с племенните жители. И без съмнение предстоят още.
Негодуванието на племенните жители срещу присъствието ни е нелепо. Бяха доволни да получат подкрепата на Империята, когато се бореха с варварските пиратски фрегати по крайбрежието. Но влезеш ли в техен град в търсене на престъпник, и сякаш сме пуснали орда от джини срещу тях.
Крача напред-назад по покривния балкон на воинския гарнизон в западната част на града, загледана в кипящия пазар долу. Елиас може да кърви някъде там.
Ако изобщо е тук.
Възможността да греша — че Елиас е избягал на юг, докато аз губя време в Нур — ми носи странно облекчение. Ако не е тук, не мога да го хвана или убия.
Тук е. И трябва да го намериш.
Но откакто пристигнах в гарнизона при Ателината клисура, всичко тръгна наопаки. Постът беше с недостатъчно хора. Трябваше да събера резервни войници от околните караули, за да сформирам сила, достатъчна за претърсване на Нур. Когато пристигнах в оазиса, открих, че и тук силите са намалени, без никаква информация къде са изпратени останалите мъже.
Общо взето, разполагам с хиляда души, предимно спомагателни войски, и дузина Маски. Не е достатъчно, за да претърся град, набъбнал до сто хиляди души. Едва успявам да поддържам кордон около оазиса, така че нито един фургон да не напусне без проверка.
— Кървавия гарван — русата глава на Фарис се подава от стълбището, водещо към гарнизона. — Хванахме я. В килия е.
Потискам тревогата си, докато с Фарис слизаме по тясното стълбище към тъмницата. Последния път, когато видях Мами Рила, бях слабовато, безмасочно четиринадесетгодишно момиче. Елиас и аз останахме при Племе Сайф две седмици на път обратно към Блекклиф, след като завършихме годините си като Петици. И макар като Петичка да бях по същество шпионин на Воините, Мами винаги ме е третирала с доброта.
А аз ще й се отплатя с разпит.
— Влезе в лагера на Нур преди три часа — казва Фарис. — Декс я спипа на излизане. Петичката, натоварена да я следи, каза, че е посетила дузина племена днес.
— Намери ми информация за тези племена — казвам на Фарис. — Големина, съюзи, търговски пътища — всичко.
— Харпър вече говори с нашите шпиони Петици.
Харпър. Чудя се какво ли би казал Елиас за северняка. Зловещ като десетте ада, представям си го да казва. И по-мълчалив. Чувам гласа на приятеля си в главата си — онзи познат баритон, който едновременно ме вълнуваше и успокояваше. Да бяхме тук заедно с Елиас, ловувайки някой шпионин на Маринерите или варварски убиец.
Името му е Ветурий, напомням си за хиляден път. И той е предател.
В тъмницата Декс стои с гръб към килията, челюстта му стегната. Тъй като и той е прекарал време с Племе Сайф като Петичка, изненадана съм от напрежението в тялото му.
— Внимавай с нея — казва той тихо. — Тя крои нещо.
В килията Мами седи на единственото твърдо легло, сякаш е трон, с изправен гръб, вдигната брадичка, едната й дългопръста ръка държи робите й над пода. Става, когато влизам, но аз й махвам да седне обратно.
— Хелене, любима моя…
— Ще се обръщаш към командира като Кървавия гарван, Кехани — казва тихо Декс, като ми хвърля многозначителен поглед.
— Кехани — казвам. — Знаеш ли къде се намира Елиас Ветурий?
Тя ме оглежда отгоре до долу, разочарованието й е очевидно. Това е жената, която ми даде билки, за да забавя месечния си цикъл, така че да не е ад да се справям с него в Блекклиф. Жената, която без капка ирония ми каза, че в деня на сватбата ми ще заколи сто кози в моя чест и ще създаде приказка на Кехани за живота ми.
— Чух, че го преследваш — казва тя. — Видях детските ти шпиони. Но не повярвах.
— Отговори на въпроса.
— Как можеш да преследваш момче, което само преди седмици беше най-близкият ти другар? Той е твой приятел, Хел… Кървавия гарван. Твой боен брат.
— Той е беглец и престъпник. — Слагам ръцете си зад гърба и стискам пръсти, въртейки пръстена на Кървавия гарван. — И ще бъде изправен пред правосъдие, както другите престъпници. Укриваш ли го?
— Не го укривам. — Когато не откъсвам поглед от нея, тя поема дъх през ноздрите си, настръхнала. — Хлеб и сол си яла на моята маса, Кървавия гарван. — Мускулите на ръцете й са напрегнати, докато стиска ръба на леглото. — Не бих те обидила с лъжа.
— Но би укрила истината. Има разлика.
— Дори да го укривам, какво можеш да направиш? Да се биеш с цялото Племе Сайф? Ще трябва да избиеш всеки един от нас.