Пробивам си път обратно през племенниците, докато не заставам точно до него. — Елиас, тук съм — хващам ръката му, а той подскача, сякаш ще изскочи от кожата си.
Той поклаща глава, както правеше, когато отровата го удари за първи път, и ме оглежда. — Разбира се, че си тук — казва. — Афия — къде е Афия? — Той си пробива път през тълпата, опитвайки се да настигне племенницата, която не виждам никъде.
— Какво, по дяволите, правите вие двамата? — Афия се появява до нас и сграбчва ръката ми. — Търсих ви навсякъде. Останете с мен! Трябва да се махнем оттук!
Следвам я, но вниманието на Елиас се отклонява към нещо по-надолу в амфитеатъра и той спира рязко, взирайки се над напиращата тълпа.
— Афия! — казва той. — Къде е караванът на Нур?
— Северната част на депото — отвръща тя. — На няколко каравани от племето Сайф.
— Лайя, можеш ли да останеш с Афия?
— Разбира се, но…
— Тя ме видя. — Той ме пуска, и докато се провира в тълпата, познатата сребърно-руса плитка на Артурия проблясва на слънцето на няколко десетки метра от нас.
— Ще я разсея — казва Елиас. — Стигнете до каравана. Ще се срещнем там.
— Елиас, по дяволите…
Но той вече е изчезнал.
Глава 21
Елиас
Когато очите ми срещат тези на Хелене през тълпата — когато виждам шока, разливащ се по сребърното й лице, докато ме разпознава — не мисля, нито се колеба. Просто действам, повеждайки Лайя към ръцете на Афия, след което се промушвам през тълпата, далеч от тях и към Хел. Трябва да отвлека вниманието й от Афия и Племе Нур. Ако разбере, че те са племето, което ни е приютило с Лайя, дори хиляда бунта няма да я спрат да ни проследи.
Ще я разсея. После ще се изгубя в тълпата. Спомням си лицето й в стаята ми в Блекклиф, борещо се да скрие болката, докато срещаше погледа ми. След това принадлежа на него. Помни, Елиас. След това сме врагове.
Хаосът на бунта е оглушителен, но сред този грохот забелязвам странен, скрит ред. Въпреки виковете, крясъците и писъците, не виждам изоставени деца, стъпкани тела, бързо захвърлени вещи — нищо от признаците на истински хаос.
Мами и Афия са планирали този бунт до последната минута.
Отдалеч барабаните на воинския гарнизон отекват, призовавайки подкрепления. Хел сигурно е изпратила съобщение до кулата с барабаните. Но ако иска войници тук, за да потушат бунта, не може да поддържа кордона около града.
Което, сега разбирам, е било планът на Афия и Мами от самото начало.
Щом кордонът около фургоните бъде вдигнат, Афия може да ни скрие безопасно и да ни изведе от града. Нашият керван ще бъде един от стотиците, напускащи Нур.
Хелене е влязла в театъра близо до сцената и сега се е промъкнала наполовина към мен. Но е сама, брониран остров със сребърно лице в бушуващо море от човешка ярост. Декс е изчезнал, а другата Маска, която влезе с нея в амфитеатъра — Харпър — се насочва към един от изходите.
Това, че е сама, не спира Хелене. Тя се движи към мен с непреклонна решителност, която ми е толкова позната, колкото собствената ми кожа. Бута напред, тялото й събира неудържима сила, която я тласка през племенниците като акула към окървавена плячка. Но тълпата се сгъстява. Пръсти се вкопчват в наметалото й, в шията й. Някой слага ръка на рамото й, а тя се обръща, хваща я и я счупва в един дъх. Мога почти да чуя логиката й: По-бързо е да продължа, отколкото да се бия с всички.
Движението й е възпрепятствано, забавено, спряно. Едва тогава чувам съскането на ятаганите й, измъкнати от ножниците. Сега тя е Кървавият гарван, рицар на Империята с мрачно лице, чиито остриета прорязват път напред в пръски кръв.
Поглеждам през рамо и зървам Лайя и Афия, които се промушват през една от портите и излизат от театъра. Когато се обръщам към Хелене, ятаганите й летят — но не достатъчно бързо. Многобройни племенници нападат — десетки — твърде много, за да се справи наведнъж. Тълпата е придобила собствен живот и не се бои от остриетата й. Виждам момента, в който тя го осъзнава — момента, в който разбира, че колкото и бърза да е, те са твърде много, за да се бие с тях.
Тя среща погледа ми, яростта й пламти. После пада, повлечена от околните.
Отново тялото ми се движи, преди разумът ми да разбере какво правя. Издърпвам наметало от една жена в тълпата — тя дори не забелязва отсъствието му — и си проправям път напред, единствената ми мисъл е да стигна до Хелене, да я измъкна, да я предпазя от пребиване или стъпкване до смърт. Защо, Елиас? Тя сега е твой враг.