Трябва да призная, че тя изпълнява дълга си с изключителна хитрост. Тук, в сърцето на Империята, провинцията гъмжи от войници на Воините. Керванът на Афия е бил претърсван десетина пъти. Само нейната ловкост като контрабандист ни е държала живи.
Оставям лъка, фокусът ми е разбит.
— Ще ми помогнеш ли да започнем с вечерята? — Кийнан ми отправя крива усмивка. Той добре познава изражението на лицето ми. Търпеливо е понасял разочарованието ми, откакто Елиас си тръгна, и е разбрал, че единственото лекарство е разсейването. — Мой ред е да готвя — казва. Тръгвам до него, достатъчно разсеяна, че не забелязвам Изи да тича към нас, докато не ни подвиква.
— Елате бързо — казва тя. — Книжници — семейство — бягат от Империята.
Кийнан и аз следваме Изи обратно към лагера, за да видим Афия, която бързо говори на садхески с Риз и Вана. Малка група уплашени Книжници гледат, дрехите им са скъсани, лицата им — изцапани с мръсотия и сълзи. Две тъмнооки жени, които изглеждат като сестри, стоят заедно. Едната е прегърнала момиче на около шест години. Мъжът с тях носи малко момче, не повече от двегодишно.
Афия се обръща от Риз и Вана, които имат сходни, мрачни изражения. Зехр се държи настрана, но също не изглежда доволен.
— Не можем да ви помогнем — казва Афия на Книжниците. — Няма да навлека гнева на Воините върху племето си.
— Те убиват всички — казва една от жените. — Без оцелели, госпожице. Дори убиват затворниците Книжници, избиват ги в килиите им…
Сякаш земята под краката ми се е сринала. — Какво? — Пробивам си път покрай Кийнан и Афия. — Какво каза за затворниците Книжници?
— Воините ги избиват. — Жената се обръща към мен. — Всеки един затворник. От Сера до Силас до нашия град, Естиум, на петдесет мили западно оттук. Антиум е следващият, чухме, а след това Кауф. Тази жена — Маската, тази, която наричат Комендантката — тя ги убива всички.
Глава 28
Хелене
— Какво ще правиш със капитан Сергий? — пита Харпър, докато се отправяме към казармите на Черната гвардия в Антиум. — Някои от родовете в списъка на Марк са съюзници на рода Сергия. Той има силна подкрепа сред Черната гвардия.
— Няколко камшика ще оправят нещата.
— Не можеш да бичуваш всички. Какво ще направиш, ако има открито неподчинение?
— Могат или да се подчинят на волята ми, Харпър, или ще ги сломя. Не е сложно.
— Не бъди глупава, Гарван. — Гневът в гласа му ме изненадва, и когато го поглеждам, зелените му очи проблясват. — Те са двеста, а ние сме само двама. Ако се разбунтуват масово, сме мъртви. Защо иначе Марк не би им заповядал сам да отстранят враговете му? Знае, че може да не успее да контролира Черната гвардия. Не може да рискува те открито да му се противопоставят. Но може да рискува те да се противопоставят на теб. Комендантката сигурно го е подтикнала. Ако ти се провалиш, си мъртва. Точно това иска тя.
— И това, което ти искаш.
— Защо тогава ти казвам всичко това, ако искам да си мъртва?
— Проклети небеса, не знам, Харпър. Защо правиш каквото и да било? Никога не си бил разбран. — Намръщвам се раздразнена. — Нямам време за това. Трябва да измисля как да се добера до патриците на десет от най-добре охраняваните родове в Империята.
Харпър се кани да отвърне, но вече сме стигнали до казармите — голяма, квадратна сграда, изградена около тренировъчно поле. Повечето мъже вътре играят на зарове или карти, с чаши ейл до тях. Стискам зъби от отвращение. Старият Кървав гарван го няма от няколко седмици, и дисциплината вече е отишла по дяволите.
Докато минавам през полето, някои от мъжете ме оглеждат с любопитство. Други ми отправят открити погледи, които ме карат да искам да им изтръгна очите. Повечето просто изглеждат ядосани.
— Отстраняваме Сергий — казвам тихо. — И най-близките му съюзници.
— Силата няма да свърши работа — промърморва Харпър. — Трябва да ги надхитриш. Трябват ти тайни.
— Тайните са начинът на змиите да правят нещата.
— А змиите оцеляват — отвръща Харпър. — Старият Кървав гарван търгуваше с тайни — затова беше толкова ценен за рода Тайя.
— Не знам никакви тайни, Харпър. — Но дори докато го казвам, осъзнавам, че не е вярно. Сергий, например. Синът му говореше за много неща, за които вероятно не биваше. Слуховете в Блекклиф се разпространяват бързо. Ако нещо от казаното от младия Сергий е вярно...