— Това няма да сработи, — казва тя. — Не разбирам защо просто не вземеш стражите си, не се промъкнеш в домовете на предателите и не ги убиеш всички. Не това ли умееш най-добре?
— Не исках да си изцапам роклята с кръв, — отвръщам сухо.
За моя изненада, Хана се усмихва леко и бързо вдига ръка към лицето си, за да го скрие.
Сърцето ми се стопля и аз се улавям, че й се усмихвам в отговор, точно както когато си разменяхме шеги като деца. Но секунда по-късно тя се намръщва. — Само небесата знаят какво ще кажат всички, когато разберат, че сме ги поканили тук, само за да ги хванем в капан.
Тя се отдръпва от мен и търпението ми се изпарява. Да не мисли, че искам да правя това?
— Не можеш да се омъжиш за Марк и да очакваш да избегнеш кръвта по ръцете си, сестро, — просъсквам. — По-добре свиквай с това.
— Стига, и двете. — Ливи ни поглежда, докато отвън, при входната врата, баща ни посреща гостите. — Помнете кой е истинският враг.
Секунди по-късно баща ми влиза, следван от група илустранински мъже, всеки придружен от дузина телохранители. Те обезопасяват всяко кътче — от прозорците до масата и завесите — преди да позволят на своите Патери да влязат.
Водачът на рода Руфия е начело, жълто-лилавите му копринени одежди се опъват върху корема му. Закръглен мъж, занемарен след напускането на армията, но все още хитър като хиена. Когато ме забелязва, ръката му се плъзга към меча на кръста му — меч, който съмнявам се, че помни как да използва, съдейки по отпуснатите му ръце.
— Патер Артурия, — провиква се той. — Какво означава това?
Баща ми ме поглежда с изражение на изненада. Толкова е искрен, че за момент дори аз се заблуждавам.
— Това е най-голямата ми дъщеря, — казва той. — Хелене Артурия. — Умишлено използва името ми. — Макар че предполагам, сега трябва да я наричаме Кървав гарван, нали, скъпа? — Той потупва покровителствено бузата ми. — Реших, че ще е добре да се поучи малко от нашите разговори.
— Тя е Кървавият гарван на Императора. — Патер Руфий не сваля ръката си от меча. — Това засада ли е, Артурия? До това ли сме стигнали?
— Тя е Кървавият гарван на Императора, — отвръща баща ми. — И като такава, е полезна за нас, дори ако няма и капка ум как да използва позицията си. Ще я научим, разбира се. Хайде, Руфий, познаваш ме от години. Ако искаш, накарай хората си да претърсят имението. Ако видиш нещо тревожно, ти и останалите можете да си тръгнете.
Усмихвам се открито на Патер Руфий, правейки гласа си топъл и приветлив, както съм виждала Ливи да прави, когато очарова някого, за да й даде информация. — Останете, Патер, — казвам. — Искам да удостоя новата си титла, а това ще стане само като наблюдавам опитни мъже като вас.
— Блекклиф не е за мишки, момиче. — Той не сваля тухлената си ръка от меча. — Каква игра играеш?
Поглеждам баща си, сякаш объркана. — Няма игра, господине, — казвам. — Аз съм дъщеря на рода Артурия, преди всичко. Колкото до Блекклиф, има… начини да оцелееш там, ако си жена.
Дори когато изненадата се отразява в очите му, по лицето му преминава смесица от отвращение и интерес. Този поглед ме кара да настръхна, но се стягам. Хайде, глупако. Подцени ме.
Той изръмжава и сяда. Останалите четирима Патери — съюзници на Руфий — го следват, а майка ми влиза малко след това, последвана от дегустатор и редица роби, носещи подноси, отрупани с храна.
Майка ми ме настанява срещу Руфий, както поисках. По време на вечерята оставям смеха си да звучи високо. Играя си с косата. Правя се на отегчена по време на ключови моменти от разговора. Хихикам с Ливи. Когато поглеждам към Хана, тя бъбри с друг от Патерите, напълно го разсейва.
Когато вечерята приключва, баща ми се изправя. — Да се оттеглим в кабинета ми, господа, — казва той. — Хел, скъпа, донеси виното.
Баща ми не чака отговора ми, докато извежда мъжете, последвани от телохранителите им.
— Вървете в стаите си, и двете, — шепна на Ливи и Хана. — Каквото и да чуете, останете там, докато баща не дойде за вас.
Когато се приближавам към кабинета няколко минути по-късно с поднос с вино и чаши, многобройните телохранители на Патерите са наредени отвън. Пространството е твърде малко, за да се поберат вътре. Усмихвам се на двамата мъже, стоящи от двете страни на вратата, и те ми отвръщат с усмивки. Глупаци.
След като влизам в стаята, баща ми затваря вратата зад мен и слага ръка на рамото ми. — Хелене е добро момиче и е вярна на рода си, — казва той, включвайки ме безпроблемно в разговора. — Тя ще направи, каквото поискаме — а това ще ни доближи до Императора.