Докато обсъждат потенциален съюз, нося подноса около масата и покрай прозореца, където се задържам за миг — сигнал за Черната гвардия, чакаща на двора. Бавно разнасям виното. Баща ми отпива бавно от всяка чаша, преди да я подам на Патерите.
Поднасям последната чаша на Патер Руфий. Свинските му очи се впиват в моите, пръстът му умишлено докосва дланта ми. Лесно е да скрия отвращението си, особено когато чувам най-лекия тъп звук отвън кабинета.
Не ги убивай, Хелене, напомням си. Трябват ти живи за публична екзекуция.
С малка, тайна усмивка, предназначена само за Патер Руфий, бавно отдръпвам ръката си от неговата.
След това, от процепите в роклята си, изваждам ятаганите си.
• • •
До зазоряване, Черната гвардия е заловила илюстрийските предатели и техните семейства. Градските глашатаи обявиха предстоящите екзекуции на Скалата Кардий. Хиляди хора обграждат площада, който се простира около ямата с кости в подножието на Скалата. Илюстрийците и Меркаторите сред тълпата са получили заповед да изразят неодобрението си към предателите — иначе ги очаква същата съдба. Плебеите нямат нужда от подканяне.
Върхът на Скалата се спуска надолу на три тераси. Илюстрийските придворни, включително моето семейство, стоят на най-близката тераса. Лидерите на по-малко влиятелните родове заемат най-горния ред.
Близо до ръба на скалата Марк оглежда тълпата. Носи пълно бойно снаряжение, с желязна корона на главата. Комендантката стои до него, шепнейки нещо в ухото му. Той кима и, когато слънцето изгрява, се обръща към събралото се множество, думите му се разнасят през тълпата чрез глашатаите.
— Десет илюстрийски рода избраха да се противопоставят на избрания от Авгурите император — гърми той. — Десет илюстрийски Патера смятаха, че знаят повече от светите провидци, които ни водят от векове. Тези Патера опозориха родовете си с предателските си действия. Те са изменници на Империята. За предателите има само едно наказание.
Той кима, а аз и Харпър, стоящи от двете страни на борещия се и запушен Патер Руфий, го изправяме на крака. Без церемонии Марк хваща Руфий за пищните му одежди и го хвърля през ръба на скалата.
Звукът от тялото му, което се удря в ямата долу, се губи сред възторжените викове на тълпата.
Следващите девет Патера бързо ги последват, и когато от тях не остава нищо освен купчина счупени кости и раздробени черепи в подножието на скалата, Марк се обръща към техните наследници — коленичили, оковани и подредени така, че целият Антиум да ги види. Знамената на родовете им се веят зад тях.
— Ще се закълнете във вярност — казва той, — върху живота на вашите съпруги, синове и дъщери. Или, кълна се в небесата, моята Кървава гарванка ще изтреби всеки от вашите родове един по един, илюстрийски или не.
Те се спъват един в друг, за да се закълнат. Естествено, че го правят, след като писъците на вече мъртвите им Патера отекват в главите им. С всяка изречена клетва тълпата отново ликува.
Когато всичко приключва, Марк отново се обръща към множеството. — Аз съм вашият император — гласът му гърми над площада. — Предречен от Авгурите. Ще имам ред. Ще имам лоялност. Онези, които ми се противопоставят, ще платят с живота си.
Тълпата отново ликува, и сред какофонията почти се губи гласът на новия Патер на рода Руфия, който говори на един от другите Патера до себе си.
— Ами Елиас Валерий? — просъсква той. — Императорът хвърля най-добрите мъже в страната към смъртта им, докато този копелник му се изплъзва.
Тълпата не чува думите — но Марк ги чува. Змията бавно се обръща към новия Патер, а мъжът се свива, очите му страхливо се стрелкат към ръба на скалата.
— Справедлив въпрос, Патер Руфий — казва Марк. — На което отговарям: Елиас Валерий ще бъде публично екзекутиран до Ратана. Моята Кървава гарванка има хора, които го притискат. Нали, Гарванке?
Ратана? Това е само след няколко седмици. — Аз…
— Надявам се — казва Комендантката, — че няма да отегчите Негово Величество с още извинения. Не бихме искали да разберем, че лоялността ви е толкова съмнителна, колкото тази на току-що екзекутираните предатели.
— Как смееш…
— Беше ти възложена мисия — казва Марк. — Не си успяла. Скалата Кардий жадува за кръвта на предателите. Ако не утолим тази жажда с кръвта на Елиас Валерий, може би ще я утолим с кръвта на рода Артурия. Предатели са си предатели, в края на краищата.