— Вана — извиква тя на братовчедка си. — Вземи сестрите и момичето. Използвай каруцата на Риз и тази с килимите. — Обръща се към Миладх. — Ти си с Лайя.
Кийнан хваща рамото ми. — Сигурна ли си?
— Не можем да ги оставим да умрат — казвам. — Върви, преди да дойдат Воините. — Той се стрелва към скривалището си в каруцата на Зехр, а секунди по-късно Миладх, Аян и аз сме в каруцата на Афя. Отмествам килима, който крие капак в пода. Той е подсилен със стомана и тежък като слон. Миладх изпъшква, докато ми помага да го вдигнем.
Отваря се, разкривайки плитко, широко пространство, пълно с гхас и огнен прах. Контрабандисткото отделение на Афя. През последните седмици много от Воините, които претърсваха каравана, го намираха и, доволни, че са открили нелегалния й товар, ставаха небрежни в търсенето.
Дърпам скрит лост и чувам щракване. Отделението се плъзга хоризонтално, разкривайки пространство отдолу, достатъчно голямо за трима души. Скачам от едната страна, Миладх от другата, а Аян, с широко отворени очи, лежи между нас.
Афя се появява на вратата на каруцата. Лицето й все още е яростно и тя мълчи демонстративно, докато намества фалшивото отделение над нас. Капакът се затваря с трясък отгоре. Килимът прошумолява, докато тя го оправя. После стъпките й се отдалечават.
През процепите в отделението конете пръхтят, металът дрънчи. Усещам мирис на смола. Рязките тонове на един Воин се чуват ясно, но не мога да разбера какво казва. Сянка преминава над отделението и аз се насилвам да не мръдна, да не издавам звук. Правя го за дванадесети път вече. Понякога съм чакала тук половин час, веднъж почти половин ден.
Спокойно, Лайя. Спокойно. До мен Аян се върти, но мълчи, сякаш усеща опасността отвън.
— …група бунтовници Книжници, бягащи насам — говори равен глас. Маската. — Видяхте ли ги?
— Видях един-двама роби — казва Афя. — Няма бунтовници.
— Все пак ще претърсим каруцата ти, Племеннице. Къде е твоят Залдар?
— Аз съм Залдара.
Маската замълчава. — Интригуващо — казва той по начин, който ме кара да потръпна. Мога почти да си представя как космите на Риз настръхват. — Може би ще го обсъдим по-късно, Племеннице.
— Може би. — Гласът на Афя е като мъркане, толкова гладък, че не бих забелязала тънката нишка на гняв дълбоко под повърхността, ако не бях прекарала последните седмици в близост с нея.
— Започни със зелената. — Гласът на Маската се отдалечава. Обръщам глава, затварям едното око и притискам другото към процеп между дъските. Едва различавам каруцата на Гибран, обсипана с огледала, и каруцата със запасите до нея, където се крие Кийнан.
Мислех, че бунтовникът ще иска да се скрие с мен, но първия път, когато Воините дойдоха, той погледна отделението на Афя и поклати глава.
Ако останем разделени, беше казал той, дори ако Воините открият един от нас, другите ще останат скрити.
Твърде скоро кон пръхти наблизо и войник слиза от него. Зървам проблясък на сребърно лице и се опитвам да дишам равномерно. До мен Миладх държи ръка върху гърдите на сина си.
Стъпалата в дъното на каруцата на Афя се спускат, тежките стъпки на войника отекват над нас. Стъпките спират.
Това не значи нищо. Може да не види шевовете в пода. Капакът е проектиран толкова хитро, че дори фалшивото отделение е почти невъзможно за откриване.
Войникът крачи напред-назад. Напуска каруцата, но не мога да се отпусна, защото секунди по-късно той я обикаля.
— Залдара — вика той на Афя. — Каруцата ти е построена доста странно. — Звучи почти развеселен. — Отвън дъното на каруцата е на педя от земята. Но отвътре е значително по-високо.
— Племенниците обичат каруците си да са здрави, господарю — казва Афя. — Иначе се разпадат при първата дупка по пътя.
— Вспомогателен — извиква Маската на друг войник. — Ела тук. Залдара, и ти. — Ботушите отекват по стъпалата на Афя, последвани от по-леките й стъпки.
Диша, Лайя. Диша. Ще се оправим. Това се е случвало и преди.
— Дръпни килима, Залдара.
Килимът се размества. Секунда по-късно чувам показателното щракване на капака. Небеса, не.
— Здрави каруци, а? — казва Маската. — Не чак толкова здрави, очевидно.
— Може би можем да го обсъдим — казва гладко Афя. — Ще се радвам да предложа малък дар, ако просто пренебрегнеш…
— Не съм имперски бирник, когото можеш да подкупиш с тухла гхас, Племеннице. — Гласът на Маската вече не е развеселен. — Това вещество е забранено и ще бъде конфискувано и унищожено, както и огненият прах. Войник, извади контрабандата.