Няма никакъв знак, че Кийнан ме е чул. Докато режа кожените въжета на ръцете му, един от легионерите се приближава към Маската.
— Колите са унищожени — казва той. — Имаме шестима от племето, петима възрастни Книжници и две деца Книжници.
— Добре — отвръща Маската. — Ще… аах…
Кръв бликва от врата на Маската, когато Кийнан скача на крака и замахва с ятагана на Дарин нагоре и през гърлото на Воина. Това би трябвало да е смъртоносен удар, но все пак това е Маска, и той бързо отстъпва назад. Притиска ръка към раната, чертите му се изкривяват в гримаса на ярост.
Тичам към Афия и срязвам въжетата й. Зехр е следващият. Когато стигам до Риз, Вана и Книжниците, в поляната вече цари пълен хаос. Кийнан се бори с Маската, която се опитва да го повали на земята. Зехр танцува около остриетата на трима легионери, стреляйки със стрели толкова бързо, че не го виждам да опъва лъка. При звука на вик се обръщам и виждам Вана, стиснала кървящата си ръка, докато баща й отблъсква двама помощни войници с тояга.
— Изи! Назад! — Гибран избутва приятелката ми зад себе си, размахвайки меч срещу друг легионер.
— Убийте ги! — реве Маската на хората си. — Убийте ги всички!
Милах избутва Аян към една от сестрите си и грабва горящ клон, откъснал се от една от колите. Размахва го към приближаващ помощник-войник, който отскача назад предпазливо. От другата му страна друг помощник-войник се насочва към Книжниците с изваден ятаган, но аз скачам напред. Забивам камата си в гърба на войника и я дърпам нагоре, както ме научи Кийнан. Мъжът пада, потръпвайки, на земята.
Една от сестрите на Милах се вкопчва в другия помощник-войник, и когато той е разсеян, Милах го пробожда с горящия клон, подпалвайки дрехите му. Войникът крещи и се търкаля диво по земята, опитвайки се да загаси огъня.
— Ти… ти беше изчезнала — заеква Милах, взирайки се в мен, но няма време за обяснения. Коленича, изтръгвайки камите от тялото на помощника. Хвърлям една на Милах и друга на сестра му. — Скрий се! — изкрещявам им. — В гората! Вземи децата!
Едната сестра тръгва, но другата остава до Милах, и заедно нападат легионер, насочил се към тях.
От другата страна на лагера Кийнан държи фронта срещу Маската, подпомогнат, без съмнение, от кръвта, стичаща се по врата на по-едрия мъж. Късият ятаган на Афия проблясва зловещо на светлината на огъня, докато поваля помощник-войник и веднага се обръща да се бие с легионер. Зехр е елиминирал двама от нападателите си и се сражава свирепо с последния. Последният легионер обикаля около Изи и Гибран.
Приятелката ми държи лък в ръка, опъва го, прицелва се в легионера, който се бие със Зехр, и пуска стрела право в гърлото на Воина.
На няколко метра от нея Риз и Вана все още се борят с помощниците. Челото на Риз е набраздено, докато се опитва да отблъсне един от войниците. Мъжът го удря в корема. Среброкосият мъж от племето се превива, и за мой ужас, миг по-късно от гърба му стърчи острие.
— Татко! — изкрещява Вана. — Небеса, татко!
— Риз? — Гибран отблъсква един от легионерите с удар и се спуска към братовчед си.
— Гибран! — извиквам. Легионерът, който го обикаля, се хвърля напред. Гибран вдига меча си, но той се счупва.
После проблясък на стомана — ужасяващ хрущ.
Цветът се изцежда от лицето на Гибран, докато Изи се олюлява назад, невъзможно количество кръв блика от гърдите й. Не е мъртва. Може да оцелее. Тя е силна. Хуквам към тях, устата ми е отворена в яростен вик, докато легионерът, който прободе Изи, сега се хвърля към Гибран.
Шията на момчето от племето е открита за удар, и единственото, за което мисля, докато се втурвам напред, е, че ако той умре, Изи отново ще бъде съкрушена. Тя заслужава повече от това.
— Гиб! — Викът на ужас на Афия е смразяващ, отеква в ушите ми, докато камата ми се удря в ятагана на легионера на сантиметри от врата на Гибран. Използвам внезапен прилив на адреналин, за да отблъсна войника назад. Той губи равновесие за миг, преди да ме сграбчи за гърлото и да ме обезоръжи с едно завъртане на ръката си. Ритам към него, опитвайки се да го ударя в слабините, но той ме блъсва на земята. Виждам звезди, после проблясък на червено. Изведнъж струя гореща кръв опръсква лицето ми, и легионерът се срива върху мен, мъртъв.
— Лайя! — Кийнан избутва мъжа от мен и ме изправя на крака. Зад него Маската лежи мъртва — както и останалите Воини.
Вана ридае до падналия си баща, Афия е до нея. Аян се вкопчва в Милах, докато Сена се опитва да разтърси мъртвата си майка. Зехр куцука към Книжниците, кръв тече от дузина порязвания.
— Лайя. — Гласът на Кийнан е задавен, и аз се обръщам. Не. Не, Изи. Искам да затворя очи, да избягам от това, което виждам. Но краката ми ме водят напред, и аз падам до Изи, сгушена в ръцете на Гибран.