Едното око на приятелката ми е отворено, и тя търси моето. Насилвам се да откъсна поглед от зейналата рана на гърдите й. Проклета Империя. Ще я изгоря за това. Ще я унищожа.
Ровя в раницата си. Ще й трябват шевове, това е всичко — лапа от леска — чай, някакъв чай. Но дори докато тършувам из шишенцата, знам, че няма шишенце, няма екстракт, достатъчно силен, за да се справи с това. Има й минути — ако изобщо.
Хващам ръката на приятелката си, малка и студена. Опитвам се да кажа името й, но гласът ми е изчезнал. Гибран ридае, моли я да остане.
Кийнан стои зад мен, и усещам ръцете му да падат на раменете ми и да ги стискат.
— Л-Лайя… — Балонче кръв се образува в ъгъла на устата на Изи и се спуква.
— Изи. — Намирам гласа си. — Остани с мен. Не ме оставяй. Не смей. Помисли за всички неща, които трябва да кажеш на Готвачката.
— Лайя — прошепва тя. — Страх ме е…
— Изи. — Разтърсвам я леко, без да искам да я нараня. — Изи!
Топлото й кафяво око среща моето, и за миг мисля, че ще се оправи. В него има толкова много живот — толкова много Изи. За едно-единствено сърцебиене тя се вглежда — в мен, сякаш може да види дълбоко в душата ми.
И после вече я нямаше.
Глава 30
Елиас
Кучкарниците пред Кауф вонят на кучешки изпражнения и прогнила козина. Дори шалът, дръпнат през лицето ми, не може да замаскира миризмата. Повдига ми се от вонята.
Докато се промъквам в снега покрай южната стена на сградата, оглушителният лай на кучетата е непоносим. Но когато надничам през входа, Петицата на пост е дълбоко заспала до огъня в кучкарника — както беше и през последните три сутрини.
Отварям вратата на кучкарника и се придържам към стените, все още обгърнат от сенките преди зазоряване. Три дни планиране — чакане и наблюдаване — ме доведоха до този момент. Ако всичко мине добре, до утре по това време ще съм освободил Дарин от Кауф.
Първо кучкарниците.
Господарят на кучкарника посещава владенията си веднъж дневно, на втория звънец. Три Петици се сменят денонощно, но по всяко време има само един на пост. На няколко часа един от помощните войници излиза от затвора, за да изчисти оборите, да нахрани и разходи животните и да поправи шейните и юздите.
В сенчестия край на сградата спирам до един обор, където три кучета лаят срещу мен, сякаш съм самият Нощеносец. Панталоните ми и гърбът на наметалото ми лесно се разкъсват — вече са протрити. Задържам дъха си и използвам пръчка, за да изцапам другия крачол с тор.
Дръпвам качулката на наметалото си. „Хей!“ — извиквам, надявайки се сенките да са достатъчно гъсти, за да скрият дрехите ми, които очевидно не са униформа на Кауф. Петицата се сепва и се обръща, очите му са разширени. Забелязва ме и започва да мънка оправдания, свеждайки поглед от уважение и страх. Прекъсвам го.
„Спиш на проклетия пост“ — изревавам. Помощниците, особено плебеите, са презирани от всички в Кауф. Повечето са изключително груби към Петиците и затворниците — единствените, на които могат да се разпореждат. „Трябва да те докладвам на Господаря на кучкарника.“
„Господине, моля…“
„Стига си скимтял. Достатъчно ми са кучетата. Една от кучките ме нападна, когато се опитах да я изведа. Разкъса ми дрехите направо. Донеси ми друга униформа. Наметало и ботуши също — моите са целите в кучешки тор. Аз съм два пъти по-едър от теб, така че гледай да пасне. И да не си казал на проклетия Господар на кучкарника. Последното, което ми трябва, е този гад да ми намали дажбите.“
„Да, господине, веднага, господине!“
Той хуква навън от кучкарника, толкова уплашен, че ще го издам за спането на пост, че не ме поглежда втори път. Докато го няма, храня кучетата и чистя оборите. Един помощник, появил се по-рано от обикновено, е странно, но не е нещо забележително, предвид липсата на организация у Господаря на кучкарника. Но ако помощник се появи и не изпълни задачата си, това би вдигнало тревога.
Когато Петицата се връща, съм свалил всичко освен гащите си и му нареждам да остави униформата и да чака отвън. Хвърлям старите си дрехи и обувки в огъня, извиквам отново на клетото момче за всеки случай и се отправям на север, към Кауф.
Половината от затвора е вкоренена в тъмнината на планината зад него. Другата половина изригва от скалата като болестен израстък. Широк път се вие надолу от огромната предна порта, тече като струя черна кръв покрай река Здрач.