Авитас ме следва, докато напускам Кардиум Рок. Тялото ми е вцепенено от недоверие. Не забелязвам, че ме следи по петите, докато не стигам до половината път към северната порта на Антиум.
— Остави ме. — Махвам с ръка към него. — Нямам нужда от теб.
— Наредено ми е да—
Обръщам се рязко към него, притискайки нож към гърлото му. Той бавно вдига ръце, но без предпазливостта, която би имал, ако смяташе, че наистина ще го убия. Нещо в това ме вбесява още повече.
— Не ме интересува. Искам да остана сама. Затова стой настрана, или тялото ти скоро ще си търси нова глава.
— С цялото ми уважение, Кървав гарван, моля, кажете ми къде отивате и кога ще се върнете. Ако нещо се случи—
Вече се отдалечавам от него. — Тогава господарката ти ще е доволна — извиквам назад. — Остави ме, Харпър. Това е заповед.
Минути по-късно напускам Антиум. Няма достатъчно войници на северната порта, мисля си, в отчаян опит да отвлека вниманието си от това, което Марк току-що ми каза. Трябва да поговоря с капитана на градската стража за това.
Когато вдигам поглед, осъзнавам къде съм се запътила. Тялото ми го знаеше, преди разумът ми. Антиум е построен в сянката на планината Виденс, където Авгурите се крият в скалистото си леговище. Пътеката към пещерите им е добре утъпкана; поклонници тръгват преди зазоряване всеки ден, изкачвайки се високо в Невенес, за да отдадат почит на червенооките провидци. Някога мислех, че разбирам защо. Някога смятах, че разочарованието на Елиас от Авгурите е цинизъм. Дори богохулство.
Коварни измамници, казваше той. Пещерни шарлатани. Може би през цялото време е бил прав.
Подминавам малкото поклонници, които се изкачват по планината, и съм подхранвана от гняв и нещо, което не искам да назова. Нещо, което почувствах за последно, когато се заклех във вярност на Марк.
Хелене, толкова си глупава. Сега осъзнавам, че някаква част от мен се надяваше Елиас да избяга — независимо какво ще се случи с Империята в резултат. Такава слабост. Презирам тази част от себе си.
Сега не мога да имам такава надежда. Семейството ми е кръв, род, Генс. И все пак не прекарах с тях единайсет месеца от всяка година. Не направих първото си убийство с тях до мен, нито крачих по обитаваните от духове, смъртоносни коридори на Блекклиф с тях.
Пътеката се изкачва на две хиляди стъпки, преди да се изравни в камениста котловина. Поклонниците се тълпят в далечния край до една невзрачна пещера.
Мнозина се приближават до пещерата, но някаква невидима сила ги спира на няколко ярда от входа.
Само опитайте да ме спрете, крещя в ума си на Авгурите. Ще видите какво ще стане.
Гневът ми ме тласка покрай тълпата от поклонници и право към входа на пещерата. Един Авгур ме чака там в тъмнината, с ръце скръстени пред себе си.
— Кървав гарван. — Червените й очи проблясват изпод качулката, и аз се напрегвам да я чуя. — Ела.
Следвам я в коридор, осветен с лампи с син пламък. Светлината им оцветява блестящите сталактити над нас в ярък кобалт.
Излизаме от дългия коридор в висока, идеално квадратна пещера. Голям басейн с неподвижна вода стои в самия й център, осветен от отвор в скалите на пещерата точно над него. Самотна фигура стои до басейна, загледана в дълбините му.
Спътничката ми забавя крачка. — Той те очаква. — Кимва към фигурата. Каин. — Обуздай гнева си, Кървав гарван. Усещаме яростта ти в кръвта си, както ти усещаш хапането на стомана по кожата си.
Крача към Каин, стиснала здраво ятагана си. Ще ви смажа с гнева си. Ще ви срина. Спирам рязко пред него, с гнусна прокоба на уста. После срещам трезвия му поглед и потръпвам. Силата ми ме напуска.
— Кажи ми, че той ще бъде добре. — Знам, че звуча като дете. Но не мога да се спра. — Както преди. Кажи ми, че ако спазя клетвата си за вярност, той няма да умре.
— Не мога да го направя, Кървав гарван.
— Ти ми каза, че ако остана вярна на сърцето си, Империята ще бъде добре служена. Каза ми да имам вяра. Как очакваш да имам вяра, ако той ще умре? Трябва да го убия — или семейството ми е загубено. Трябва да избирам. Разбираш ли — можеш ли да разбереш—
— Кървав гарван — казва Каин. — Как се създава Маска?
Въпрос за въпрос. Баща ми правеше така, когато спорехме за философия. Винаги ме дразнеше.
— Маска се създава чрез обучение и дисциплина.
— Не. Как се създава Маска?
Каин ме обикаля, ръцете му в робата, наблюдавайки ме изпод тежката си черна качулка.
— Чрез строго обучение в Блекклиф.
Каин поклаща глава и прави крачка към мен. Камъните под мен потрепват. — Не, Гарван. Как се създава Маска?