И семейството ти щеше да умре. Кървави небеса, какво ми става? Той избра това.
Какво толкова лошо направи? Искаше да бъде свободен. Искаше да спре да убива.
„Не се опитвай да го разгадаеш сега.“ Авитас ме следва в стаята ми и оставя съобщението на Декс на бюрото ми. „Трябва ти храна. Сън. Ще се заемем с това сутринта.“
Окачвам оръжията си и отивам до прозореца. Звездите са закрити, лилаво-черното небе обещава сняг. „Трябва да отида при родителите си.“ Те чуха какво каза Марк — всички на онзи проклет връх го чуха, а няма по-големи клюкари от Илустрианците. Целият град сигурно знае за заплахата на Марк към семейството ми.
„Баща ти дойде.“ Авитас се колебае до вратата, маската му внезапно изглежда неудобно. Потискам гримаса. „Предложи да запазиш разстояние за момента. Изглежда сестра ти Хана е... разстроена.“
„Искаш да кажеш, че иска да пие кръвта ми.“ Затварям очи. Горката Хана. Бъдещето й е в ръцете на човека, на когото най-малко вярва. Майка ще се опита да я успокои, както и Ливия. Баща ще я увещава, после ще я принуди, после ще й заповяда да спре с истериите. Но в крайна сметка всички ще се чудят за едно и също: Ще избера ли семейството си и Империята? Или ще избера Елиас?
Насочвам мислите си към мисията. На север, каза Декс. И момичето все още е с него. Защо ще я води по-дълбоко в Империята? Дори да имаше някаква належаща причина да остане на територията на Воините, защо да излага момичето на риск?
Сякаш той не взема решенията. Но кой друг би могъл? Момичето? Защо ще му позволи? Какво би могла да знае за бягството от Империята?
„Кървав гарван.“ Подскачам. Бях забравила, че Авитас е в стаята — толкова е тих. „Да ти донеса ли храна? Трябва да ядеш. Помолих робите в кухнята да запазят нещо топло за теб.“
Храна — ядене — роби — Готвачката.
Готвачката.
Момичето — Лайя, каза старата жена. Не я пипай.
Сигурно са се сближили, докато бяха поробени. Може би Готвачката знае нещо. Все пак тя разбра как Лайя и Елиас избягаха от Сера.
Само трябва да я намеря.
Но ако започна да я търся, някой неизбежно ще изплюе, че Кървавият гарван търси жена с бяла коса и белег на лицето. Комендантката ще чуе и това ще е краят на Готвачката. Не че ме е грижа за съдбата на старата вещица. Но ако знае нещо за Лайя, трябва ми жива.
„Авитас,“ казвам. „Черната гвардия има ли контакти в подземния свят на Антиум?“
„Черният пазар? Разбира се—“
Поклащам глава. „Невидимият град. Уличници, просяци, скитници.“
Авитас се намръщва. „Повечето са Книжници, а Комендантката ги събира за поробване или екзекуция. Но познавам няколко души. За какво мислиш?“
„Трябва да изпратя съобщение.“ Говоря внимателно. Авитас не знае, че Готвачката ми помогна — ще отиде право при Комендантката с такава информация.
„Певец търси храна,“ казвам накрая.
„Певец търси храна,“ повтаря Авитас. „Това... ли е всичко?“
Готвачката изглежда малко луда, но се надявам, че ще разбере.
„Това е всичко. Разпространи го до колкото се може повече хора и бързо,“ казвам. Авитас ме поглежда любопитно.
— Не казах ли, че искам това да се свърши бързо?
Лека сянка на намръщване преминава по лицето му. После изчезва.
След като си тръгва, вдигам съобщението на Декс. Харпър не го е прочел. Но защо? Вярно е, никога не съм усещала злоба у него. Всъщност, никога не съм усещала нищо. А откакто напуснахме земите на Племената, той стана... не точно дружелюбен, но малко по-малко затворен. Каква игра играе сега, чудя се?
Прибирам съобщението на Декс и се отпускам на леглото си, без да свалям ботушите. И все пак не мога да заспя. На Авитас ще му отнеме часове, за да предаде съобщението, и още часове, за да го чуе Готвачката — ако изобщо го чуе. Знам това, но подскачам при всеки звук, очаквайки старата жена да се появи внезапно като призрак. Накрая се довличам до бюрото си, където преглеждам досиетата на стария Кървав гарван — информация, която е събрал за някои от най-високопоставените мъже в Империята.
Много от докладите са ясни и прости. Други — не толкова. Например, не знаех, че родът Касия е потулил убийството на плебейски слуга в дома си. Или че Матер на рода Аурелия има четирима любовници, всички Патер на известни илюстрийски родове.
Старият Гарван е водил досиета и за мъжете от Черната гвардия, и когато забелязвам това на Авитас, пръстите ми се движат, преди да успея да се замисля. Досието е тънко като него самия, с само един лист пергамент вътре.
Авитас Харпър: Плебей
Баща: Боен центурион Ариус Харпър (Плебей). Загинал на служба, на двайсет и осем години. Авитас е на четири години по време на смъртта му. Остава с майка си, Ренатия Харпър (Плебей), в Джелум до избора му за Блекклиф.