Онова, което възприемаме като човешка съзнателност, е съсредоточено най-вече в артикулариите — мозъчни структури, които управляват и себеизразяването. Сред тях са говорният център на Брока — благодарение на който можем да говорим, и центърът на Вернике, чрез който четем и разбираме говора на другите хора. По-активните физически начини за себеизразяване — например писането, скицирането, рисуването и танцуването — използват активно и центъра за спомагателна двигателна дейност.
Артикулариите подбират определени усещания сред бушуващия в мозъка ни океан от най-различни възприятия и им придават конкретна форма, така че и ние, и другите хора да можем да открием смисъл в тях. В продължение на милиони години естественото направление на протичащия през артикулариите поток от възприятия е било насочено неизменно отвътре навън.
За жалост обаче 99% от днешното обучение се състои в опити да се „влее“ информация отвън навътре в мозъка през същите тези управляващи словото и себеизразяването структури — ситуация, която намира най-ярък израз във все по-орязваните субсидии за училищата, предназначени за несловесно образование, например за изкуство и музика. С течение на времето подобна образователна система причинява задръствания в артикулариите, което води до притъпяването им и намалява способността на мозъка да възприема и да се учи.
За практикуващите бойното изкуство джудо е характерно, че вместо да блокират или да контрират атаките на противника си, те отклоняват силата и устрема на движенията му и ги използват срещу самия него. Можем да приложим този изключително ефективен принцип от джудото, за да преодолеем задръстването в собствените си артикуларии.
Постоянно водим едва ли не епични битки — обикновено безуспешни — опитвайки се да накараме хората да следват повелята „Мълчи и слушай!“, най-често като ги засрамваме или порицаваме за невъздържаното им желание да вземат думата. Но дори да успеем, под въпрос е каква част от натрапената им по този начин и пасивно възприета от тях информация ще бъде действително осмислена и запаметена. Та какъв ли успех щяха да постигнат китайските промивачи на мозъци, ако бяха затворили военнопленниците в една класна стая, бяха им забранили да си отварят устата и часове наред им бяха „наливали в главите“ марксистката доктрина!
Водени от тези съображения, в „Проект Ренесанс“ разработихме една високо ефективна техника на нещо като умствено джудо. Тя ви дава пълна възможност за себеизразяване, докато сте на събрания, семинари, лекции или при каквито и да било други учебни ситуации, като същевременно позволява на подсъзнанието ви да възприема безпрепятствено постъпващата отвън информация. Тази техника, която много скоро се превърна в крайъгълен камък на нашия „Проект за ускорено академично обучение“, се нарича „Свободни записки“.
Свободни записки
Всеки книголюбител буквално се ужасява при мисълта да се пише по страниците на която и да било книга. Парадоксалното обаче е, че от достигналите до нас книжни томове от стари времена най-ценни са именно онези, по чиито страници някой от гениите на човечеството си е нахвърлял бележки. Почти всички велики умове споделят неудържимия стремеж да правят коментари по полетата на книгата, винаги когато някой пасаж подтикне въображението им да заработи. Тези нахвърляни по белите полета записки предоставят на историците вълнуващата възможност да надникнат в мисловния процес на някои от най-дълбоките мислители на човешкия род.
Техниката „Свободни записки“ всъщност е продължение на този прочут навик на гениите. При нея трябва просто на секундата да записвате всяка мисъл, мярнала се в главата ви, докато слушате по време на урок, събрание или лекция, а даже и докато четете някоя книга. Разликата между свободните записки и обичайното водене на бележки е, че тук изобщо не се стараете да улавяте и да записвате фактите и информацията от онова, което слушате. Тъкмо напротив, при свободните записки позволявате на писанията си да се откъснат толкова далеч от темата, по която се говори, колкото собственият ви ум пожелае, като пишете непрекъснато и така бързо, че ви е буквално невъзможно да следите със съзнанието си лекцията. Тази техника дава възможност на идващата отвън информация да постъпва директно в подсъзнанието ви.
Също като при фоточетенето при свободните записки се запаметява много по-голяма част от постъпващата в мозъка информация, отколкото ако се полагат съзнателни усилия на вниманието тя да бъде разбрана и запомнена. И нещо повече, впоследствие хората обикновено откриват в свободно нахвърляните си записки изненадващи и забележителни прозрения, които свързват по неочаквани, но много по-същностни и по-практични начини, постъпващата отвън информация с техните лични интереси или с конкретното им положение, отколкото им се струва при обичайното й съзнателно възприемане.