Както и почти всички останали техники за ускорено обучение, които ни приканват да възприемаме информацията по коренно различни от обичайните начини, „Свободни записки“ поражда скептицизъм в начинаещите. Те обикновено възприемат идеята да се чете книга или да се слуша лекция и да не се внимава съсредоточено като гаранция най-малкото за изгубено време, а в някои случаи и за истинска катастрофа. Ето защо изпитах огромно удовлетворение, когато неотдавна получих следното писмо от Тони Бригмън от Тексас:
L>
„Да си призная, бях настроен твърде скептично по отношение на вашето твърдение, че ако човек записва свободно на касетофон всичко, което му минава през ума, докато чете някоя книга, това всъщност му помага да запамети и да разбере много по-добре и по-изтънко прочетеното. И все пак тази сутрин реших да направя един опит.
Настаних се в креслото с верния си портативен касетофон в ръка и избрах за четене една глава от Светото писание. (Та не е ли именно то върховното изпитание на човешката способност за разбиране!) Когато се зачетох, в главата ми започнаха да се роят неочаквани мисли, асоциации, идеи, оспорващи доводи и тъй нататък, които веднага изричах на глас, като се стараех да ги записвам на касетофона почти паралелно с четенето. Забелязах, че колкото повече коментари на прочетеното правя, толкова по-бързо и по-изобилно в ума ми се пораждат нови прозрения, необичайни размисли и свежи асоциации.
Когато свърших да чета избраната глава, затворих книгата и после се опитах да си спомня съдържанието на току-що прочетения текст. И останах буквално ПОРАЗЕН. Помнех невъобразимо повече неща, отколкото съм успявал да запомня когато и да било преди от прочетеното в Светото писание, въпреки всичките ми старания. Както знаете, някои от притчите в него не са никак леки за четене…
Как изобщо е възможно човек ДА ЗАПОМНЯ МНОГО ПОВЕЧЕ неща от даден текст, когато просто записва безразборно хрумналите му мисли, идеи и доводи по повод на прочетеното, а НЕ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА ДА ЗАПОМНИ ИНФОРМАЦИЯТА!? Знам само, че точно така се получи при мен тази сутрин. Прав сте в твърденията си, Уин! Но трябваше лично да го пробвам. С нетърпение очаквам следващите си поразителни открития.“
L$
Както господин Бригмън вече се е убедил, човек трябва да се убеди от личен опит, за да повярва в каквото и да било. Така че възможно най-добрият ми довод в полза на свободните записки е да ви насърча сами да пробвате.
1. Носете си бележник и малък касетофон на лекцията или събранието, когато решите да пробвате техниката „Свободни записки“.
2. Записвайте лекцията на касетофона, като същевременно си водите свободни записки в бележника. По-късно ще използвате касетофонния запис за сверка и преглед на прозренията си посредством техниката „Скенер и сонда“.
3. По време на лекцията не съсредоточавайте вниманието си в нея, а записвайте бързо и непрекъснато всички мисли, които се породят в главата ви, като позволите на ума си да се рее свободно, въпреки че той обикновено остава повече или по-малко в сферата на съответната тема. Можете да си водите свободни записки и директно пред касетофона, но ако сте в клас или на събрание, това неминуемо ще пречи и ще дразни околните.
4. Напълно забравете всякакви притеснения за изявата си. Никой не ви занича иззад рамото. Не се саморедактирайте и най-вече не се самоцензурирайте. Записвайте не само добрите, но и лошите, според вас, идеи. Нищо не отхвърляйте, преди да сте го записали, и нищо не задрасквайте! В повечето случаи, в момента на записването просто няма да сте в състояние да разпознаете най-добрите си идеи — това ще стане едва по-късно, чак след като вече сте ги записали — в бележник или на касетофон.
5. Не спирайте и не се колебайте. Целта ви е да предизвикате изблик на информация отвътре навън, през артикулариите. Този поток трябва да е толкова буен и бърз, че да принуди по-голямата част от постъпващата отвън информация от лекцията, която слушате, да минава директно през подсъзнанието, за да стига до ума ви.