6. Свободно си служете с разни драсканици, рисунки, карикатури, диаграми. Всеки тип активиране на функциите на десния ум ще увеличи неврологичния ви контакт с темата на лекцията и ще подобри обучението. Старайте се да оставате повече или по-малко в сферата на предполагаемата тема на лекцията. (Казвам „предполагаема“, защото може и да не сте съвсем наясно каква всъщност е темата, особено ако си водите свободните записки наистина бързо и ефективно.)
7. Търсете по-дълбоки асоциации. Опитайте се да откриете завоалираната връзка между темата на лекцията и човешкото познание като цяло. Не се бойте още в мига, докато записвате свободния поток на мисълта си, да градите широкообхватни метафизически теории с цел да свържете в едно смислено цяло всички събития и явления във вселената. Това означава, че подсъзнанието ви се бори да приведе съответната тема в съзвучие със собствените ви възгледи за света — ключова стъпка към задълбоченото изучаване и усвояване на който и да било въпрос.
Открай време великите умове на човешкия род са използвали мощта на асоциацията, за да подпомагат паметта си и да затвърждават спомените си. Да запомняте асоциативно означава да свързвате информацията, която искате да запаметите, с някой въображаем предмет, цвят или песенна рима, например. Свободните записки автоматично подобряват запомнянето на онова, което четете или слушате, тъй като свързват основните и ключови моменти от темата със собствената ви мисловна образност. Колкото по-необичайни, по-странни и по-„откачени“ са тези ваши асоциации, толкова по-добре ще ги запомните.
По време на лекция по химия може да си представите, че атомите на онези елементи, които се свързват лесно с водорода, сякаш са покрити с пухкава козинка като на котета, и нейните косъмчета привличат и оплитат водородните атоми. Представете си най-различни типове и разцветки козини, по които да отличавате привличащите водорода химически елементи. Козинката на кислорода примерно, може да изглежда като на току-що окъпано мокро коте (асоциация с водата, която се получава при химическата реакция между атомите на кислорода и на водорода).
Или в най-общ случай представяйте си, че сте комик по време на шоу, а човекът, който изнася лекцията, е възможно най-мрачният от присъстващите. Превръщайте всяка негова дума в повод за забавление. Откривайте хумора в лекцията. Мислете за темата и като за суха и безвкусна храна, на която чрез свободните записки добавяте различни пикантни подправки.
В Пета глава обсъдихме как привидно случайните и хаотични мисли и хрумвания се съчетават и изкристализират в образна форма, чийто смисъл е много по-дълбок и по-проникновен, отколкото този на отделните й съставни части. При свободните записки също има такъв ефект. След края на лекцията ще откриете, че във вашите свободно нахвърляни записки на мислите ви по повод чутото се съдържа много повече и по-съществена информация от тази, която сте получили от лектора. Свободните записки са стимулирали способността ви да прозирате отвъд фактите на повърхността и да долавяте същностните модели, скрити зад изречените думи. Благодарение на това подсъзнанието ви е в състояние да извлича свежи наблюдения и да изгражда оригинални мисловни структури.
Освободеното чрез тази техника безпрепятствено функциониране на подсъзнателния десен ум постига такива дълбоки прозрения за същината на съответната тема, че хората, които я прилагат, често остават поразени, когато чуят лекторът да изрича идеи, хипотези и изводи, само преди миг „случайно“ нахвърляни от самите тях при свободното записване на мисловния им поток!
Още сега можете да изпитате ефективността на техниката „Свободни записки“, като използвате тази книга за „лектор“. Когато водите свободни записки по някоя книга, е необходимо просто от време на време, най-добре на приблизително равни интервали, да спирате да четете и в продължение на пет — петнайсет минути без прекъсване и бързо да записвате в бележник или на касетофон всичките си мисли и хрумвания.
Най-удачно е да започнете свободните записки, когато по време на четенето в главата ви се породи някоя неочаквана мисъл или почувствате, че нещо от казаното в книгата ви вдъхновява.