В периода между 1965 г. и 1969 г. си бях създал навика да дрънкам на пианото, като същевременно записвам „изпълненията“ си на касетофона. Нямах никакво музикално образование, а много вероятно и никакви природни заложби на музикант. Но открих, че ако „свиря“ съвършено непринудено и без никакви задръжки, просто като си представям, че съм велик пианист, някои „откъси“ от излизащата изпод пръстите ми какофония наистина приличат на музика. Когато после прослушвах направените записи, забелязах, че проявявам тенденция да „замазвам“ дразнещите ухото откъси и да повтарям отново и отново онези, които звучат приятно и явно се бяха „набили“ в главата ми. Тази музикална примка за обратна връзка постепенно се отрази на цялостните ми изпълнения и открих, че приятните откъси се увеличават и удължават все повече и повече. Не след дълго какофоничните звуци изчезнаха напълно и вече бях в състояние почти спонтанно да свиря доста продължителни и твърде мелодични „композиции“ със съвсем ясно изразени начало, среда и край. По този начин много скоро сътворих дузина напълно годни за слушане музикални пиеси.
Както вече обсъдихме в раздела „Глава назаем“, резултатите от използването на новите методи за ускорено обучение твърдо доказват, че природата е заложила във всеки от нас, в една или друга степен, всички възможни таланти и свързаните с тях типове поведение. И нещо повече — всяка от тези дарби може да бъде извлечена на съзнателно ниво и развита посредством съответното й подсилване.
Всеки от нас притежава инстинкт за създаване на музика. Мелодичните теми, които се появяваха при моето спонтанно дрънкане по клавишите, избликваха от дълбоко скритите в подсъзнанието ми извори на вдъхновение. Дори след като в продължение на близо тринайсет години бях принуден да изоставя изявите си на композитор, поради надвисналите над главата ми неотложни задължения по работата, децата, кучетата и всевъзможните други домашни задачи, впоследствие, когато най-сетне отново се върнах към музиката, открих, че подсъзнанието ми подхваща композирането точно оттам, където навремето бях прекъснал, като развива вече познатите ми теми и мелодични модели, които изглежда съставят моя уникален музикален „език“.
Техника „Импрозапис“
Красотата на техниката „Импрозапис“, както впоследствие наименувах импровизираното композиране и записване на касетофон, е в това, че тя е от полза в равна степен както на начинаещия, така и на професионалния музикант. На начинаещия вдъхва увереност и му помага да си изгради инстинктивен усет за музикална изява и композиране. При професионалния музикант снема творческите задръжки, които често се появяват като резултат от доведено до крайност технично изпълнителско майсторство или поради сковаващо го страхопочитание по отношение на самия процес на композиране.
Както отприщването на образния поток, така и импрозаписът също насочва и овладява мощта на бушуващите в подсъзнанието ни хаотични сили. От интерференцията (тоест от сблъсъка и примеса) между вашето спонтанно музикално себеизразяване и създадената от самите вас осмислена обратна връзка, в съзнанието ви изведнъж се пораждат „прави вълни“ с оригинални нови форми.
Ето как се прилага техниката „Импрозапис“:
1. Изберете инструмент, на който искате да свирите. Няма значение дали някога сте се учили да свирите на него или не.
2. В продължение на трийсет минути всеки ден свирете на избрания инструмент, като същевременно записвате на касетофон изпълненията си.
3. Избягвайте всякакви опити да пресъздавате познати музикални теми, композирани от други хора. Старайте се да „композирате“ оригинална ваша музика, независимо колко ужасно звучи.
4. В известно отношение този етап е най-трудният. В продължение на шейсет минути дневно слушайте направените записи. Отначало дори само слушането на създадените от вас звуци може да ви се струва истинско мъчение. Първите трийсет минути слушайте внимателно, после пуснете записа отначало и следващите трийсет минути слушайте, като се занимавате с някаква друга дейност.
5. Обръщайте специално внимание на онези откъси от записа, които ви звучат особено приятно. Според Първия закон на науката за човешкото поведение, именно тези ваши изпълнителски и композиторски изяви ще бъдат подсилени, поради което подобни музикални теми ще се пораждат все по-често и така уменията ви ще се развиват и подобряват. Същевременно онези музикални откъси, които са ви отегчителни или дразнят слуха ви, постепенно ще отпаднат от музикалния ви „език“.