Насищане на мозъка с кислород
Посредством увеличаване притока на кръв в мозъка можем да постигнем две неща. Първо, да активизираме за работа онези негови участъци, които обикновено бездействат поради липса на кръв. Второ, да забавим отмирането на мозъчните клетки.
Вътре в черепа, снопът на сънните артерии се разклонява на все повече и по-малки каналчета, преплетени във фантастично сложна мрежеста дантела от капиляри. Предназначението на тази гъста мрежа е да пренася кръвта до всяка гънка и всяко ъгълче на мозъка, така че да подхранва колкото се може повече неврони. Но напълно неизбежно някои клетки са по-добре оросени с кръв, отколкото други. Обикновено с по-лошо оросяване са клетките, които използваме най-малко, а именно поради тази причина те отмират и най-бързо.
След трийсетгодишна възраст, системата на кръвообращението в мозъка забавя дейността си и става все по-неефикасна. Най-малко 35 000 мозъчни клетки умират ежедневно. Докато сте прочели тази глава от началото до тук, са отмрели поне 200 от мозъчните ви клетки, а до седмица ще умрат още близо милион. Тъй като в човешкия мозък има поне 100 милиарда клетки, би могло да се каже, че подобни количества са незначителни и незабележими. Но с годините загубите се натрупват. И нещо повече, с течение на времето системата на кръвообращение в мозъка продължава да отслабва и се увеличава тенденцията да умират все повече и повече активни неврони, тоест полезни за дейността на мозъка клетки, а не само такива, които не се използват.
Все пак възможно е да забавите, да преустановите и дори да обърнете този процес, като увеличите притока на свежа кръв в мозъка си. А колкото повече кръв се влива в мозъка през артериите, толкова по-голямо е количеството, което изтича обратно от него през вените. От активизираната оросителна и дренажна дейност има и още една огромна полза — по-бързо се отмиват отровите и отпадъчните вещества, които пречат на работата на мозъка.
По принцип сънните артерии са склонни към преувеличени реакции. Те обикновено започват трескаво да доставят в мозъка много повече кръв, отколкото е нужно, за да бъде компенсирано и най-лекото увеличаване количеството на въглеродния двуокис (CO2). Именно поради тази причина д-р Доумън смята, че ако чрез кръвния поток в мозъка постъпи малко въглероден двуокис (CO2), това може да послужи като ефективен метод за подхранването му с кислород, тъй като сънните артерии ще реагират незабавно. За целта д-р Доумън препоръчва една техника, наречена „Маска“.
Прилагането й се състои просто в неколкоминутно дишане в тясно затворено пространство. (В Института за осъществяване на човешкия потенциал използват пригодена за целта маска, която се поставя на лицето.) Така всяко издишване съдържа по-малко кислород и повече въглероден двуокис от предишното. Дишането под маска в продължение на минута-две ще намали незначително приема на кислород, но пък ще предизвика толкова силна реакция от страна на сънните артерии, че те ще се разтворят широко и буквално ще „удавят“ мозъка в кислород и хранителни вещества.
След първото ви дишане под маска кръвният приток към мозъка много бързо ще се върне в нормата. Но ако редовно, на всеки трийсетина минути, дишате под маска за около трийсет секунди, като поддържате този ритъм в продължение на две-три седмици, ще привикнете сънните си артерии постоянно да подхранват мозъка ви с увеличени количества кръв. Д-р Глен Доумън и неговите колеги от Института за осъществяване на човешкия потенциал смятат, че дишането под маска е изключително мощен метод за подобряване на мозъчната дейност. През изминалите години милиони техни пациенти са прилагали техниката „Маска“ и всички изследвания доказват, че тя е изключително ефективна.
И все пак от Института за осъществяване на човешкия потенциал предупреждават, че в някои случаи дишането под маска крие известни рискове. Не прилагайте техниката, преди да се консултирате с лекар. Специалистите от института никога не препоръчват използването на маската като средство за подхранване на мозъка, преди да са се запознали и да са проучили цялостната медицинска история на съответния пациент.