Всеки тип активни упражнения, които предизвикват ускоряване на сърдечния ритъм и засилване на кръвообращението — аеробика, тичане, така нареченият „стълбищен степ“ и други подобни — повишават леко нивото на въглеродния двуокис в кръвта, като същевременно увеличават и притока на кръв към мозъка. Според мен обаче, подводното плуване е много по-ефективен метод за постигане на такъв ефект, отколкото всички други упражнения или дишането под маска.
Подводното плуване стимулира това, което морските биолози наричат „реакция при гмуркане“. Когато се гмуркаме под водата, организмът ни реагира с увеличен притока на кръв не само към мозъка, но и към всеки друг орган в тялото. Тази реакция се наблюдава при всички бозайници и с нея отчасти може да бъде обяснено защо с течение на еволюцията мозъкът на китовете и на делфините — ненадминати шампиони по дълго задържане на въздух в дробовете — е станал също толкова сложен и мощен, колкото и човешкият.
През трийсетте години английският морски биолог Алистър Харди изказва хипотезата, че нашите предци вероятно са живели предимно във водата. Акватичната теория за произхода на човека обяснява най-добре защо сме изгубили косматото си покритие, защо под кожата си имаме пласт мазнина (също като китовете, делфините, тюлените и хипопотамите), защо можем да упражняваме съзнателен контрол над дишането (нещо невъзможно за останалите сухоземни бозайници), защо сме придобили изправена стойка на тялото (за да са можели предците ни да си задържат главата над водната повърхност, докато още са обитавали блатата) и защо имаме мастни жлези (за да отделят необходимата за водните обитатели водонепромокаема смазка по кожата). Ако предците ни наистина са били акватични маймуноподобни същества, то в такъв случай еволюцията на човешкия мозък до такъв доста голям размер в сравнение с останалите органи намира съвсем логично обяснение чрез техните навици за подводно гмуркане. Е, днес можем да имитираме този еволюционен път на развитие на мозъка посредством техниката „Гмуркане“.
От значение е и фактът, че подводното плуване е приятно и забавно занимание — тоест има по-голяма вероятност да проявите настойчивост при прилагането на тази техника достатъчно дълго време, та да постигнете трайни ефекти. Онези от вас, които имат достъп до басейн, трябва да се постараят да прекарват колкото е възможно повече време, плувайки под вода. Но не се насилвайте. Увеличавайте постепенно издръжливостта си. Както и при останалите техники, за които говорим в тази глава, задължително се консултирайте с лекар, преди да се заемете с подводно плуване.
Земното привличане (гравитацията) увеличава притока на кръв към мозъка също толкова ефективно, колкото и въглеродният двуокис. Препоръчвам на всеки от вас да опита позата „Гравитация“ по време на редовните си ежедневни десет-петнайсет-минутни упражнения за отприщване на образния поток.
Облечете удобни свободни дрехи, които да не ви стягат никъде по тялото. Легнете по гръб на пода, без да си подлагате възглавница под главата. Вдигнете краката си върху стол или диван, така че да имате стабилна опора под цялата им долна част, до под коленете, за да не изтръпват, но не и чак до самата колянна сгъвка, тъй като това ще затрудни кръвообращението (виж Фигура 11.1). След като сте се настанили удобно, отпуснете се с няколко дълбоки вдишвания. Затворете очи и започнете да отприщвате образния си поток — пред партньор или касетофон.
При нашите експерименти и работа открихме, че при отприщване на образния поток позата „Гравитация“ привнася в него необичайна интензивност и че благодарение на нея обогатеният с повече кръв мозък постига много по-бързо ефект „Ахаа!“.
Когато се изправяте от позата „Гравитация“, особено първия път, трябва да го направите бавно и постепенно, за да дадете възможност на кръвоносната система и на вестибуларния си апарат да се нагодят. Първоначалното замайване, което неминуемо ще почувствате, много бързо ще се превърне в усещане за свежест и яснота на ума. Тъй като природният ни биологичен часовник обикновено забавя ритъма си в следобедните часове, за много традиционни култури е обичайно по това време хората да полягат за лека дрямка. Десет-петнайсет минути отприщване на образния поток в поза „Гравитация“ много по-успешно ще ви освежи и ще ви зареди с енергия.
Дишане и внимание