Когато правите отчет пред партньора си, постарайте се в рамките само на две минути да му предадете сбито най-същественото от изживяванията и впечатленията си. Въпреки че говорите по памет, разказвайте в сегашно време, сякаш всичко се случва в момента. Вместо да кажете: «И тогава видях еди-какво си», използвайте фрази от рода на: «Сега гледам еди-що си, което е в такива и такива цветове, а при допир го усещам еди-как си.» Старайте се да предавате впечатленията си в толкова живи и ярки краски, че партньорът ви да има чувството, че сякаш е бил с вас и лично е видял и изживял всичко, което сте видели и изживели вие самите. Само че този път при отчета описвайте мисловните си картини с отворени очи. Това ще привнесе нова перспектива в изживяванията ви и ще спомогне за прехвърлянето на още повече мостове между десния и левия ви ум.
Отчетът е много важен етап, защото именно при него мнозина постигат ефект «Ахаа!», когато изведнъж осъзнават скритото значение или смисъл на онова, което са видели или направили по време на отприщването на образния си поток. Нека всяка двойка реши помежду си кой ще говори пръв. Всеки има на разположение две минути, за да направи отчета си, след което ще ви дам знак с камбанката, за да приключите и да изслушате отчета на партньора си. Готови, започнете!“
Отпуснете на хората по три, вместо по две минути, ако отчетите протичат по-оживено — обикновено именно така и става.
При края на всеки етап спазвайте ритъма на камбанката — един предупредителен сигнал, че остават още трийсет секунди, после няколко звънвания за приключване.
2. „Независимо че може още да не сте довършили отчета си напълно, сега си разменете ролите с партньора, ако вече не сте го направили, за да чуете неговия отчет. Започнете!“
Повтаря се предишният процес, като накрая отново звънвате веднъж предупредително, а след трийсет секунди — многократно, за да приключите упражнението.
„Възможно е някои от вас да изживеят ефект «Ахаа!» по време на отчета си, а други — не. Но независимо дали сте постигнали или не подобен ефект, нека сега приложим една друга техника, наречена «Аналитик шегобиец», за която е доказано, че е много ефективна за извличане на още по-дълбоки смислови значения от образния поток.
Всички образи и картини, които сте видели, представляват символични послания, отправени ви от вашето подсъзнание. Дори ако ви се струват отегчителни и на пръв поглед съвсем банални, знайте, че има някаква причина, поради която подсъзнанието ви е решило да ви покаже именно тях, а не нещо друго, по-интересно.
Хуморът е най-добрият начин да се «отключи» скрития смисъл на образите. Нека всеки от вас си представи, че е примерно Карл Юнг, Зигмунд Фройд, Милтън Ериксон или който и да било друг от великите изследователи на човешката символика, В ролята си на прочут психиатър си представете, че изживеният от вас образен поток е сън, разказан ви току-що от ваш пациент. Представете си, че вашият партньор ви е колега, също прочут психиатър, с когото обсъждате «случая». Когато ви дам знак с камбанката, започнете да обсъждате с него «съня на пациента» по възможно най-претенциозен, надут и свръхсериозен начин, като имитирате маниерите на психиатър — така, както си ги представяте и доколкото можете. Представяйте си, че всеки аспект от «съня», независимо колко банален или дори глупав изглежда, е натоварен с дълбок и многозначителен смисъл. Изказвайте различни хипотези за смисъла на «съня на пациента», обсъждайте ги с партньора си колега, спорете важно-важно по тях.
С две думи — забавлявайте се. При тази техника е много по-полезно да се забавлявате искрено, отколкото да се опитвате да доказвате правотата на тълкуванията си. Парадоксалното при нея е, че колкото повече се смеете и колкото по-«глупаво» и детински на пръв поглед се държите и говорите, толкова по-голяма вероятност има да се отърсите от всичките си задръжки и най-неочаквано да прозрете истинското тълкувание на образния си поток. Започнете!“