Обикновено хората се впускат в това упражнение леко и непринудено и то често е придружено от бурни изблици на смях — особено в по-големи групи, тъй като смехът и ентусиазмът са силно заразителни и ако веселието избухне в една двойка, бързо се предава на всички останали. Отделете между пет и десет минути. Приключете с предупредителния звън на камбанката, а след трийсет секунди — с още няколко звънвания.
„Благодаря на всички! Отлично се справихте. С това приключваме днешната ни среща за групово отприщване на образния поток. Вече знаете, че отприщването на образния поток е умение, което може да бъде усвоено, както и всяко друго. Колкото повече се упражнявате, толкова все по-лесно и по-лесно ще ви става да извличате образи от подсъзнанието си и да разшифровате скрития им смисъл.
Докато отприщвате образния си поток, много е важно да говорите на глас, пред външен фокус — не е задължително да имате партньор, но когато практикувате самостоятелно, винаги записвайте описанията си на касетофон. Просто описвайте подробно всеки породил се в съзнанието ви образ — както го правихте и тук, пред партньора си. Винаги говорете в сегашно време, като използвате и петте си сетива, за да постигнете яркост и живост на образите.
Във «Факторът Айнщайн» се казва, че ако практикувате ежедневно отприщване на образния поток в продължение на десет-петнайсет минути, това ще увеличи многократно интелигентността ви и ще спомогне за прехвърлянето и укрепването на мостовете между различните полюси на мозъка ви. Можете също така да се научите да задавате въпроси на образния си поток, на които собственото ви подсъзнание ще отговаря със същностни прозрения под формата на повече или по-малко символични образи — и тези отговори ще бъдат много по-дълбоки от които и да било други, получени от вашия ляв, последователен и аналитичен ум.
Продължавайте и вкъщи да се упражнявате да отприщвате образния си поток и ще се радвам да ви видя на следващата ни среща. Благодаря ви за днешното ни съвместно приключение.“
След приключването на срещата дайте възможност на хората известно време да общуват помежду си и да обменят впечатления. Минавайте между тях и непринудено насърчавайте един или друг от присъстващите да замлъкне посред разговора, който води, да затвори очи и да се вгледа в образния си поток, за да види какво му подсказва подсъзнанието във връзка с конкретната ситуация. Подобни образи „незабавен отговор“ могат да осветлят допълнително темата на разговора. Чрез тази техника можете да приключите по забавен и непринуден начин срещата, като събудите в участниците едно по-дълбоко усещане за изживяното и за широките възможности на образния поток.
Не е задължително да използвате дума по дума този сценарий за провеждане на групово отприщване на образен поток. Той ви е даден по-скоро като насока. Неговият основен формат може да бъде пригоден за всяка друга техника, описана в тази книга — включително „Незабавен отговор“, „Описание на красива картина“, „Гений назаем“ и „Алтернативна Земя“. Когато усвоите добре прилагането на техниките и придобиете усет за груповата динамика, ще можете много лесно сами да си пишете сценарии за групова работа — и те ще са също толкова ефективни, колкото и този, който ви дадох като пример.
Принцип на груповия ум
Всички използвани от мен техники за провеждане на групови и индивидуални упражнения са основани на така наречения „Принцип на груповия ум“. При появата на техниката за „раждане“ на оригинални идеи, наречена „Гимнастика на ума“, инструкторите обикновено събираха по трийсет-четирийсет души в някоя зала за конференции и ги насърчаваха да споделят всички хрумнали им идеи по даден проблем, след което подбираха за приложение най-сполучливите и оригинални решения. Но много бързо стана ясно, че прилаган по този начин, методът не се приема добре. Повечето от участниците в тези срещи изобщо не получаваха възможност да се изкажат и се чувстваха разочаровани и огорчени поради неудовлетворения си стремеж за себеизразяване.
Понастоящем срещите за „Гимнастика на ума“ се провеждат с трима, максимум петима души, така че всеки да може да изкаже идеите си. Когато събирането на по-голяма група е неизбежно, хората се разделят на отделни, по-малки групички. В края на срещата идеите и резултатите от така оформените „групови умове“ се обобщават.