Прозорецът на детството
През 1995 година неврологът от Университета в Алабама Брит Андерсън откри, че един сегмент от фронталния кортекс на мозъка на Айнщайн съдържа много повече и по-гъсто разположени неврони, отколкото има в идентични сегменти от петте изследвани от него други мозъци. Ако предположим, че тази гъстота на невроните е характерна за целия мозък на Айнщайн (Андерсън не изказва подобно предположение), значи ли това, че той просто е роден с повече неврони, отколкото имат останалите хора?
Не непременно. Всички ние се раждаме с огромни количества неврони — много повече, отколкото са ни необходими. По време на процеса apoptosis — тоест „програмирано отмиране на клетките“ — масивни количества от невроните в мозъка ни умират преди да навършим двегодишна възраст. По всяка вероятност Айнщайн се е родил с приблизително толкова неврони, с колкото се раждат и всички останали хора. Но поради незнайна причина сигурно е изгубил много по-малко от тях при процеса на ранното програмирано отмиране на мозъчните клетки.
Това е само един от многото примери за различните физиологични промени, които се извършват постоянно по време на развитието на детския мозък. Чрез регулиране на храненето, на стимулирането и на другите фактори в заобикалящата го среда, родителите могат да повлияят значително върху интелектуалното развитие на своето дете.
Изследователи от университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф откриха преди време, че мозъците на професионални музиканти, започнали да вземат уроци по музика и да свирят преди седемгодишна възраст, се различават от тези на техните колеги, които са започнали музикалното си обучение по-късно, примерно около десетата си година. От проведеното изследване с магнитен резонанс станало ясно, че и при двете групи музиканти левият planum temporale (двустранен център в темпоралния лоб на мозъка, който отговаря за говора и за другите звуци) е много по-широк и по-развит от десния — нещо характерно за всички хора. Но при музикантите, започнали музикалното си обучение в ранна детска възраст, асиметрията между двете страни на този център била драстично по-силно изразена, отколкото при тези от другата група.
Прозорец на възможността
Дюселдорфското изследване (чиито резултати бяха публикувани през февруари 1995 г.) е само едно от дългата поредица подобни научни изследвания, които доказват хипотезата, че можем да оформяме и значително да променяме мозъка на децата посредством ранно обучение и „настройка“. Отдавна е известно например, че деца, които още в ранното им детство са били научени да свирят на някакъв инструмент и да четат ноти, обикновено са с няколко степени по-интелигентни от средностатистическите стандарти за съответната възраст.
Вече споменахме и в предишни глави — например в случая за супермонахините от Манкато — за наличието на все повече и повече научни доказателства, че дори при по-възрастните хора мозъците, а оттам и интелигентността им, могат да бъдат драстично развити и подобрени посредством подходящи среда, настройка и обучение. В действителност човек никога не е прекалено стар, за да повиши и да усъвършенства интелекта си. Но все пак се предполага, че съвсем малките деца са доста по-възприемчиви, отколкото хората в останалите възрастови групи, за благотворното въздействие на различните техники за подобряване на мозъчната, а оттам и на мисловната дейност.
Пиковото нарастване на човешкия мозък се осъществява на три ясно отличими етапа. Първият започва приблизително на осмата седмица след зачатието и продължава до тринайсетата. Вторият започва десет седмици преди раждането и продължава до навършване на двегодишна възраст. По време на този етап се оформят повечето трайни свръзки между невроните. И най-сетне, третият етап е между две и петгодишна възраст, когато мозъкът нараства до 90% от окончателната си маса. Следователно критичният за развитието на човешкия мозък период между зачатието и петгодишна възраст представлява безценен „прозорец на възможността“, когато можем да „стартираме“ мозъците на нашите деца и така да им осигурим невероятно, огромно предимство още от най-ранна възраст.
Всеки родител знае, че децата са далеч по-чувствителни и по-възприемчиви от възрастните. Те се плашат много по-лесно и страдат много по-силно. Но същевременно притежават и много по-изострено усещане за красотата и за чудесата на света. Тези характеристики са свързани с огромния потенциал на детето за обучение. Същата особеност на мозъка, която прави детето по-уязвимо за страдания и страх, го прави и по-открито за красотата, учението и знанията.