За разлика от възрастните, на децата не са им нужни никакви оправдателни причини, за да се впуснат волно по вълните на въображението си. Няма да ви се налага да им разяснявате уникалните ефекти от прехвърлянето на мостове между мозъчните полюси, които ще им помогнат да станат отличници в училище. Веднъж открили магията и забавлението на „сънищата наяве“, те доброволно и с удоволствие ще се самовглъбяват в това спокойно и изключително благотворно за интелекта им занимание — така, както други деца „потъват“ във видеоигрите. Но за разлика от телевизията и от видео-игрите, при съвместната ви игра „на образен поток“ те изпитват и огромната и същностно необходима за хармоничното им емоционално развитие радост да са в центъра на вашето внимание. Ако през цялото му детство редовно играете с детето си „на образен поток“, ще намалите до минимум вероятността между вас да зейне пропастта на затрудненото общуване и на отчуждението, когато то навлезе в тревожната възраст на пубертета.
Всяко дете, което по време на дългогодишната ми професионална практика съм научил да отприщва образния си поток, е отбелязвало очебиен и бърз лавинообразен напредък в обогатяването на възприятията си и в способността си да разбира в дълбочина света край себе си. Няма по-голямо удоволствие и по-щастлива радост от това да видиш устремния скок в интелектуалното развитие на детето и да знаеш, че именно ти си спомогнал за него.
Музикално прехвърляне на мостове
Един от най-лесните начини, по които можете да помогнете за отприщването и обогатяването на образния поток на вашето дете е посредством музиката. Изпълняването и слушането на музика са не само изключително мощни средства за прехвърляне на мостове между мозъчните полюси, но вече е доказано, че те стимулират и способностите на ума да мисли образно, творчески и оригинално.
Група учени от Неврологичния институт в Монреал изследват дванайсет души, като ги подлагат на „музикална атака“ с различни стилове музика и същевременно изследват реакциите на мозъка със скенер за позитронна томография, който проследява притока на кръв в него. Още при началните тактове на музиката се забелязва силен приток на кръв не само в десния темпорален лоб, където е слуховият център, но и в онази област в задната част на дясното мозъчно полукълбо, в която е зрителният център. И тъй като по време на експеримента хората са били със затворени очи, учените стигат до заключението, че музиката автоматично стимулира и мисловната образност.
Във Втора глава говорихме за това как така наречените синестети виждат пред мисления си взор процесия от приятни, абстрактни форми и фигури, когато слушат музика. Монреалският експеримент подсказва, че вероятно всички ние реагираме синестетично на музиката, но в повечето случаи заглушаваме възникналите образи, преди още те да успеят да стигнат до съзнанието ни.
Учените са открили, че определени стилове музика въздействат като мощни стимули за интелектуалното развитие — както при децата, така и при възрастните. И все пак, дюселдорфският експеримент показва, че в детството това влияние на музиката е много по-активно и по-силно.
През по-голямата част от живота си Алберт Айнщайн е бил запален цигулар. В резултат на своите проучвания в областта на музиката и на физиката, той стига до следното заключение: „Те имат един и същ извор и се допълват и обогатяват взаимно…“ Неговите близки смятат, че музиката вероятно е действала като катализатор за творческата мисъл на този гений на физиката.
„Всеки път, когато му се струваше, че е стигнал до задънена улица или когато се сблъскваше с някой проблем в работата си — споделя по-големият му син, — татко търсеше убежище в музиката и обикновено това му помагаше да реши всичките си затруднения.“ А сестрата на Айнщайн отбелязва, че „свиренето на цигулка му помагаше да постигне онзи особен покой на ума, който изглежда улесняваше протичането на мисълта му.“ Докато разсъждавал над някой проблем от физиката, той обикновено свирел дълго на цигулката си, а после в един момент изведнъж спирал и заявявал: „Ахаа, най-сетне го разбрах!“.