Наблюдавайте очите на бебето, докато пълзи по пода. Докато премества напред ръчичките си, една след друга, то следи движението на всяка от тях, напред-назад, напред-назад, стотици пъти. По този начин бебето не само се учи да пълзи, което се смята за подготвителен етап към ходенето, но най-вече тренира очите си да се фокусират едновременно на една ръка разстояние. Всеки път, когато изявява активно волята си, протягайки ръчичка напред, бебето веднага завързва примка за обратна връзка — чрез докосването до подовата настилка, чрез гледката на това как ръката му изпълнява заповедите на ума му, а също и чрез стимулиращото усещане за постижение, което придвижването по пода несъмнено поражда в него.
В по-широк смисъл моделът за кръговрата на изявата ще допринесе много за прекратяването на настоящите спорове относно това какво означава „стимулираща среда“ за малките и за подрастващите деца. Според традиционния метод за обогатяване на заобикалящата бебето среда, пред очите на новороденото се окачват различни пъстри дрънкулки или дори цялото му креватче се заобикаля с блещукащи многоцветни лампички като коледна украса. Това определено стимулира зрението на бебето, но му осигурява съвсем малка или дори никаква обратна връзка. Подобни стимули ще допринесат за нарастването на мозъка и за развитието на ума му толкова, колкото гледането как си играят суперплъховете е допринесло за поумняването на плъховете зрители от експеримента на Даймънд.
По-подходящо за кръговрата на изявата би било, ако към лампичките се направят някакви приспособления, така че бебето да може, като натиска тук и там по креватчето си, да ги командва и да контролира светлинките. Така то ще получава незабавна зрителна обратна връзка, породена от собствените му движения и действия. Подходящи за по-големите деца са ярко оцветените играчки, които започват да просветват с различни светлинки и да издават звуци, когато детето ги задвижва по един или друг начин.
Как Стивън Хоукинг надлъгва смъртта цели 30 години
Принципът на обратната връзка играе изключително голяма роля що се отнася до това как и защо известният физик Стивън Хоукинг е все още жив и неуморно работещ. След като лекарят диагностицирал при Хоукинг заболяване на Лу Гериг — дегенеративна неврологична болест — той му дал още само две години живот. Днес, трийсет и две години след тази мрачна прогноза, Хоукинг не само е още жив и наскоро се ожени повторно, но и продължава да е водещо име в областта на глобалната обща теория на относителността — най-напредничавата сфера на модерната физика. И дори се изяви като актьор с немалка роля в един от епизодите на „Междузвездно пътешествие: следващото поколение“!
Как го постига?
Прикован към инвалиден стол, парализиран, лишен от възможността да пише, Хоукинг години наред говореше само с мънкане. Сега, когато вече изгуби напълно гласа си, той общува с околните посредством сложно приспособление с клавиатура, на което, въпреки силните си болки, упорито печата думите си, а електронният уред ги „изговаря“ с механичен глас. Въпреки мъчителния начин за общуване Хоукинг винаги е заобиколен от своите студенти, които трепетно чакат всяка негова дума и записват всичките му мисли и разсъждения. Този стимулиращ кръговрат на себеизява и обратна връзка вече три десетилетия помага на гениалния физик да е жив, с ясен и буден творчески ум (виж Фигура 4.1).