Английският физик и изобретател Майкъл Фарадей е един от най-великите умове в историята на световната наука. Неговата теория за електромагнитните полета и силовите линии вдъхновява до голяма степен идеите на Айнщайн във връзка с относителността. А откривателските методи на Фарадей открай време са представлявали истинска загадка за по-праволинейно мислещите историци на науката. Пък даже и тези с по-разкрепостен ум също се удивляват.
„Фарадей не е разбирал абсолютно нищо от математика — отбелязва Айзък Азимов в своята «История на физиката». — Той развива забележителната си теория за силовите линии по невероятно опростен начин, като ги уподобява на ластични ленти.“ Вероятно учените никога нямало да узнаят какво всъщност да правят с електромагнитните полета на Фарадей, ако малко по-късно Джеймс Клерк Максуел не ги беше „превел“ на езика на математиката. Горкият Фарадей положил всички усилия, за да бъде „в крак“ с работата на Максуел, но в един момент се оплел до такава степен, че написал на математика писмо, в което го умолявал: „Преведете йероглифите си на по-човешки език, така че и аз да мога да ги разбера.“
Още по-нетрадиционни и по-необичайни били бележниците на Фарадей. Той изпълнил хиляди страници с див и хаотичен — но често изпълнен с поезия — порой от мисли.
„Днес всеки водопад сякаш димеше от потопите вода — пише Фарадей в дневника си, когато през 1841 година посещава водопадите край Гайзбах, Швейцария. — Слънцето блестеше ярко, по небето се преплитаха удивително красиви пъстроцветни дъги.“ Една от тях привлякла особено силно вниманието на Фарадей:
„Приличаше на човешкия дух, обзет от крепка вяра, устояващ на всякакви бури — пише той в дневника си. — И макар на моменти да помръкваше, оставаше все така непоколебим… Дори водните пръски, способни сякаш да пометат и да отнесат всичко във вихъра на своята ярост, само вдъхваха нов живот на тази дъга и още по-голяма красота.“
Както отбелязва в своята книга „В окото на ума“ писателят Томас Уест, това, че именно този природен феномен привлича така неудържимо Фарадей, вероятно е нещо повече от просто съвпадение — устойчивостта и интензивността на дъгата сред бушуващия хаос над водопада напомня изключително много тайнствения начин, по който линиите на електромагнитните силови полета запазват формите си в „аморфния етър“.
Обзет от отчаяние поради неуспешните си опити да пресъздаде процеса на зараждане и протичане на научната мисъл на Фарадей, изследвайки неговите бележници, Уест отбелязва с горчивина, че почти всяка страница от тях е изпълнена с подобни, привидно безцелни, образи.
„Бележниците на Фарадей предизвикват дори раздразнение с безразборно нахвърляните в тях идеи, често преповтаряни, а после напълно забравяни“ — пише той. Въпреки всичките си старания ученият напразно търсел да открие поне някакво подобие на последователно научно разсъждение. Вместо това обаче непрекъснато се сблъсквал с „хаос от къде по-ясно изразени, къде напълно неразбираеми принципи, концепции, наблюдения и физически факти.“ Най-сетне Уест се видял принуден да признае своята безпомощност, като стигнал до заключението, че „самата липса на последователност и стройна постройка на мисълта е повече от ясно свидетелство за начина на мислене на Фарадей /курсивът е на Уест/. Той е отлагал необходимостта от разбиране и просто е нахвърлял безразборно нахлуващите в главата му мисли. Не се е опитвал да вмества идеите си в никаква предварително установена работна рамка на взаимовръзки, а им е позволявал свободно да избликват от хаоса на собствените му видения.“
Техника „Преносима банка за памет“
Фарадей е използвал една техника, която аз наричам „Преносима банка за памет“. Тя всъщност не е никак сложна. Купувате си малък бележник и го носите навсякъде със себе си, където и да сте, точно както са правели Айнщайн и Фарадей. Записвайте веднага всяка мисъл, която се породи в главата ви, независимо дали ви се струва смислена и достойна за отбелязване или не.
Тази техника е изключително ефективна, защото е приложение на Първия закон на поведенческата психология. Всеки път щом запишете някое свое възприятие или идея, с това укрепвате способностите си за наблюдателност и за творчество. А всеки път, когато не запишете някое свое хрумване, подсилвате поведението си на ненаблюдателност и неизява на творческата активност. Съвсем просто и ясно, нали?