Лоша обратна връзка
За съжаление примките за обратна връзка не винаги стимулират развитието на мозъка и на ума. Лошите обратни връзки могат да възпрепятстват дейността на мозъка също тъй успешно, колкото и добрите могат да я подсилят. В нашето общество оригиналното мислене все още твърде често е приемано и всъщност наказвано с присмех, подигравки и завист, а когато става дума за деца — с неодобрението на възрастните.
Аз самият веднъж получих прекомерно лоша обратна връзка от моя учител в шести клас — това стана през 1949 година в Харисънбърг, Вирджиния. Казах по време на урока, че не е справедливо някои хора да тънат в богатство, а други да умират от глад. И без никаква задна умисъл попитах дали не би могло богатството да се разпределя по равно. Някой по-опитен учител би съумял да използва неволно провокативния ми въпрос като изходна точка, за да ни запознае с основните закони на икономиката. Но — несъмнено отчасти и защото точно тогава американското общество навлизаше в ерата на макартизма, с нейното маниакално и яростно преследване на „комунисти“ — учителят реагира на въпроса ми със страх и подозрение.
„Та това би било чист комунизъм! — възкликна той обвинително. — Не бихте искали такова нещо, нали?“
На единайсетгодишна възраст аз едва ли съм знаел какво точно искам, но пък бях достатъчно възприемчив, за да схвана кога ми „натриват носа“. При първа възможност се вмъкнах в училищната библиотека, изрових измежду книгите един том от „Капитала“ на Карл Маркс и решително се зарових в неговите тромави и неразбираеми страници. Благодарение най-вече на въздействащия като силно приспивателно стил на Маркс, избягнах ранно покръстване в пролетарската вяра. А по времето, когато ми предстоеше да се дипломирам като бакалавър на изкуствата и икономиката, вече бях стигнал до заключението, че идеите на Адам Смит и на Хенри Хазлин за свободния пазар — с някои модификации — предлагат възможно най-справедлив отговор на моя въпрос.
Въпреки щастливия завършек лошата обратна връзка, която ми предостави този учител, можеше да нанесе сериозни поражения на подрастващия ми ум. Някое по-чувствително и поддаващо се на внушение или не толкова бунтарски настроено и с голям „инат“ дете би могло да бъде отучено веднъж завинаги от задаване на задълбочени и провокативни въпроси. Поради причини, на които ще се спра по-долу, лошата обратна връзка е една от най-яките бариери пред развитието на интелигентността. А отприщването на образния поток предлага най-ефективния път, който ми е известен, за коригиране и противодействие на пораженията, нанесени от лошата обратна връзка.
„Експертите“ са шаманите на нашето време. А „неекспертите“ биват настоятелно съветвани, че е по-добре да си „траят“ и да не се „излагат“, като изказват лични мнения. Но пък голяма част от великите открития във всяка една област от човешкото познание са направени от лаици. Такива като Айнщайн например — нисш служител в малко патентно бюро, който дръзва да се противопостави на професорите по физика. Или като Хайнрих. Шлиман — дребен предприемач за внос-износ на потребителски стоки, който успява да открие Троя при своите неподкрепени от никого археологически разкопки, и то след като експертите категорично са обявили, че такъв град никога не е съществувал, а е само една красива легенда.
Едва ли на някой от всепризнатите през 1831-а учени експерти изобщо би минало през ум (камо ли пък наистина да го осъществи) да направи любителския експеримент, с който Майкъл Фарадей се прочува през същата година. Воден само от някакво свое хрумване, звучащо едва ли не налудничаво за онова време, Фарадей решава да провери какво ли би станало, ако завърти малък меден диск между двата полюса на извит като конска подкова магнит. И сам бива потресен от изненада, когато тази негова „машинария“ започнала да генерира електричество.
„Това откритие е дръзко творение на гениален ум — отбелязва по-късно Айнщайн, — което дължим най-вече на факта, че Фарадей никога не е ходил на училище, а по такъв начин е успял да си запази редкия дар на свободната мисъл.“