В един или друг момент болшинството от нас са хранили повече от силно подозрение, че експертите грешат по отношение на някои техни фундаментални твърдения в областта на медицината, политиката, икономиката или която и да било друга област на знанието. И сме изпитвали здравословното и напълно естествено желание да започнем да освиркваме „светилата“ откъм нашите евтини места на третия балкон в театъра на живота. В действителност американската република се гради именно върху „принципа на третия балкон“. Според американската конституция обикновените граждани са най-справедливите съдници кое е най-добро за обществото, а експертите — било то генерали, съдии или държавници — трябва да бъдат държани под око, посредством строго разделение на властите и с помощта на свободните и винаги будни средства за масово осведомяване. При все това обаче, голяма част от възпитанието и обучението ни — в детството, в училищата и университетите, на работните места цели да „избие“ от главите ни именно този „принцип на третия балкон“. Непрекъснато ни учат, наставляват и съветват да не се доверяваме на собствените си мнения, а да разчитаме изцяло на възгледите на експертите.
Изобщо не е случайност фактът, че най-великите гении на човечеството проявяват дълбоко незачитане спрямо общоприетото установено мнение. Смелостта да бъдеш различен е крайъгълен камък на високия интелект. Именно това е истинската поука от приказката на Андерсен за новите дрехи на царя. Двама хитреци „експерти“ казали на него и на подчинените му, че ако не виждат новите (всъщност несъществуващи) дрехи на царя, значи са глупаци и не заслужават да бъдат на постовете си. Но правейки се на умници, държавните първенци всъщност се оказали най-големите глупаци и станали за посмешище. Най-умно от всички било едно наивно малко момченце, което се доверявало на собствените си виждания и дръзнало да обяви на всеослушание, че царят е гол.
Заседналият камион
Веднъж един камион заседнал в тунела под някакъв надлез, защото се оказал прекалено висок, за да мине. Полицията и служителите от пътната помощ пристигнали и започнали да опитват какво ли не, за да го измъкнат, но всичките им усилия оставали напразни. Всеки от експертите излизал с някакво свое предложение как да освободят камиона. Първо разтоварили част от стоката, която пренасял. Но това само влошило положението, защото, освободен от товара си, камионът олекнал, кабината и каросерията му се издигнали още повече и той се вклинил още по-здраво в тунела. Опитвали да го поместят с лостове и клинове. Форсирали двигателя. Накратко, опитали абсолютно всички методи, които хората обикновено използват, за да освободят заседнали коли и превозни средства. Но нашият камион проявявал забележително упорство и само се вклинявал още по-яко и по-яко.
Тогава към отчаяната група от експерти приближило шестгодишно момченце. То погледнало удивено огромните гуми на камиона, които се издигали високо над главата му. И предложило решението: да се изпусне малко въздух от гумите! Проблемът бил решен.
Полицаите и хората от пътната помощ не могли да освободят камиона, защото „знаели“ прекалено много. А всичко, което им било известно за освобождаване на заседнали превозни средства и вклинени машинни части, все било свързано с теглене, изблъскване или отцепване чрез прилагане на физическа сили. По същия начин, както и в случая със заседналия камион, повечето от нашите проблеми само се влошават поради нещата, които вече сме научили и „знаем“. Едва когато успеем да откъснем вниманието си от натрупаните в главите ни стари знания и го насочим към онова, което действително забелязваме и усещаме, можем да стигнем до решението на голяма част от проблемите си.
Възможно е да ви звучи лесно, но всъщност е невероятно трудно. Когато започнат да отприщват образния си поток, повечето хора срещат големи затруднения да ограничат описанията си в рамките на своите сетивни възприятия „тук и сега“. Те масово проявяват склонност да пренебрегват първичните си усещания и да говорят абстрактно относно образите, които виждат. И всъщност описват онова, което знаят за тези образи, а не което действително възприемат посредством петте си сетива.
В следващите глави ще видим как отприщеният образен поток може да бъде използван, за да даде отговор на зададени му въпроси или за решаване на конкретни проблеми. Но при всички случаи, най-много образи се пораждат и се постига най-голям ефект тогава, когато хората насочват вниманието си към подробно, сетивно описание, а не към абстрактни тълкувания на образността.