Веднъж си направих един по-скоро глупав експеримент, който обаче ми даде много храна за размисъл. Всичко започна един ден, докато си поръчвах закуска в ресторант. Казах на сервитьорката, че искам „сбъркани яйца“. Дори без да трепне с клепки, момичето ми донесе „бъркани яйца“, като изобщо не забеляза, че й бях поръчал нещо все пак малко по-екзотично.
Безкрайно заинтригуван, през следващите шест години периодично повтарях този експеримент при най-различни случаи, и най-вече, когато в ресторанта беше тихо, а английският на сервитьора бе много добър. При шейсет и два от моите осемдесет такива експеримента съответният човек изобщо не забеляза, че искам „сбъркани яйца“, въпреки че се стараех да давам поръчката си високо и пределно отчетливо.
Един мой приятел, който работеше в строго охраняван отдел на Пентагона, направи подобен експеримент. За да бъде допуснат от охраната до работното си място, той трябвало да носи на ревера си пропуск с неговото име и лична снимка. Веднъж приятелят ми нагънал една банкнота от пет долара така, че да се вижда само портретът на Абрахам Линкълн. После я пъхнал в пропуска си върху собствената си снимка. Безпрепятствено бил допуснат на работа. И въпреки че приятелят ми носил на ревера си същия пропуск и минавал покрай охраната по няколко пъти на ден в продължение на една година, нито един от охранителите, чиито смени се въртели непрекъснато, никога не забелязал нищо нередно.
Тези най-груби експерименти отразяват действието на един принцип, нееднократно доказван в редица далеч по-сложни изследвания. Повсеместно и масово хората виждат и чуват точно и само онова, което очакват да видят и да чуят, дори ако то се различава от реалните им възприятия в момента. Психолозите наричат този феномен „предопределено мислене“, защото умът забелязва само онова, което му е зададено предварително, че трябва да улавя.
До известна степен предопределеното мислене е наистина необходимо и полезно съкращаване на мисловния процес. Никой няма време да долавя всяка сричка от всяка дума, която чува. Така че за сервитьорите е не само удобно, но и напълно естествено да предполагат, че клиентите им ще си поръчват яйца, приготвени по предварително известни начини.
И все пак, предопределеното мислене подхранва предразсъдъците и крайностите. Именно то внушава на някои хора фанатични убеждения от рода на: всички чернокожи са опасни, всички белокожи са расисти, всички мъже са грубияни, всички жени са истерични, всички демократи са безпринципни и разхайтени, всички републиканци са ограничени и тъпи. Предопределеното мислене замъглява възприятията и на учените и статистиците, които твърде често виждат в насъбраните данни само онова, което очакват и искат да видят.
Отприщването на образния поток помага на ума да се отърси от своята зависимост от предопределеното мислене. Колкото повече практикуваме този метод, толкова повече свикваме да се доверяваме и да разчитаме на реалните си възприятия и усещания в момента, а не на предразсъдъците си. Тоест, учим се да бъдем оригинални наблюдатели — хора, които забелязват и схващат, а не предполагат истината за нещата.
Бъдете оригинални наблюдатели
Само една крачка дели оригиналния наблюдател от гения. Ако насърчаваме децата (пък и възрастните също) свободно да задават въпроси и да търсят отговори, ще се удивим на тяхната естествена гениалност. В действителност всички деца са оригинални наблюдатели някъде докъм четиригодишната си възраст, когато започват да свикват да настройват умовете си на по-ниска степен на любопитство.
Отчасти именно това обяснява забележителната нестабилност на резултатите от тестовете за определяне на коефициент на интелигентност при деца под четири-пет годишна възраст. Възприето е да се смята, че при тях тези тестове са недостоверни, защото четиригодишно дете може един ден да набере 70 пункта, което е доста под определените стандарти за средна интелигентност, а на следващата седмица да се изяви като абсолютен гений с над 130 пункта. Преподавателите предпочитат да изчакат, докато детето се установи за по-продължително време на определено ниво (обикновено след шестгодишна възраст) и чак тогава да започнат да го тестват за интелигентност. За жалост, докъм това време повечето деца вече са научили, че да си оригинален наблюдател е лошо нещо и коефициентът им на интелигентност е в пълно съзвучие с тази идея.