Преодолейте лошата обратна връзка
В човешкия живот като цяло още дълго ще има лоша обратна връзка, а вероятно и винаги ще е така. Но щом не можем да я премахнем напълно, как бихме могли поне да я преодоляваме? Има хора, които успяват да превърнат киселите лимони в сладка лимонада. Те съумяват да използват самата лоша обратна връзка като стимул, за да станат още по-добри и по-оригинални наблюдатели.
Когато моят учител от шести клас реагира с възмущение на въпроса ми за справедливото разпределение на благата в обществото, той несъзнателно се опитваше да настрои ума ми за предопределено мислене. С обвинително-саркастичния си отговор искаше да внуши на мен и съучениците ми, че всички въпроси за социалната справедливост се вписват в една категория, наречена „комунизъм“, поради което не бива да бъдат повдигани. Но тъй като бях голям инат, аз се противопоставих на подобен тип обучение и реших да търся самостоятелно свои отговори.
И както впоследствие се оказа, в крайна сметка моята детска загриженост за равенството между хората определи кариерата ми. Това ме подтикна да следвам икономика и да развия у себе си дълбоко уважение към либерализма на истинския свободен пазар (нещо, което по онова време Америка тепърва щеше да развива). Пак този урок от детството ме накара да осъзная, че самоусъвършенстването посредством образование и ускорено обучение е истинският път за постигане на мечтаните достойнства и равна възможност за всички хора. Все същата детска загриженост ме подтикна после да завърша педагогика, като избера за тема на докторската си дисертация усъвършенстването на човешката интелигентност, а впоследствие и да посветя двайсет и пет години от живота си, за да разработя метода „Отприщване на образния поток“.
Следователно трябва да благодаря на моя учител от шести клас и неговата лоша обратна връзка, защото именно те ме ядосаха толкова много, че тръгнах да търся собствени отговори на въпросите си. Но все пак, повечето хора не са такива късметлии като мен. Възможно е обратната връзка, която са получили, да е била несравнимо по-лоша от моята, или да са били по-малко подготвени и не толкова склонни да нанесат ответен удар. Дори е възможно получената от тях обратна връзка да е била толкова невъобразимо ужасна, че дори вече да не си спомнят кога и как именно са престанали да бъдат оригинални наблюдатели.
Има ли начин да направим от киселите лимони сладка лимонада, дори години след като някаква изключително лоша обратна връзка е блокирала ума ни? Възможно ли е да се върнем назад и да оправим нещата, след като са тръгнали накриво? Да, възможно е. Моите проучвания върху трудовете на швейцарския биолог Жан Пиаже най-неочаквано ме отведоха до ключа за решаването на този проблем. Схемата на Пиаже за умственото развитие е прекрасно ръководство за това как да си служим с техниката за отприщване на образния поток, за да поправим с почти хирургическа прецизност нанесените в миналото поражения от лоша обратна връзка.
Схема на Жан Пиаже
Пиаже провежда наблюдения и изследвания на собствените си деца, за да определи нормалния път на умственото развитие още от най-ранна детска възраст. Той забелязал, че при детето силата на мисълта и на възприятията се развива, преминавайки през няколко ясно отличими етапа: сетивно-двигателен (от момента на раждането до осемнайсетмесечна възраст), предоперативен (до седемгодишна възраст), конкретно оперативен (от седем- до единайсетгодишна възраст) и формално оперативен (от единайсет- до петнайсетгодишна възраст). Разбира се, възрастовите периоди бележат известни специфични отклонения при всяко дете.
Децата преминават през тези етапи, като постепенно се включват в дълготрайни примки за обратна връзка със заобикалящия ги свят и се учат по метода на пробата и грешката. На ранния предоперативен етап, например при около три-четири годишни деца, Пиаже забелязал, че ако пред очите на детето напълните с вода ниска и широка стъклена чаша и после пресилете водата от нея в друга, висока и тънка чаша, въпреки че е проследило действията ви, то пак ще мисли, че във високата чаша има повече вода, защото нивото на течността в нея е по-високо. И дори ще се уплаши, ако понечите да пресипете водата обратно в ниската чаша, защото ще помисли, че ще прелее. Тоест, детето още не е наясно с принципа за запазване на количеството материя. Но след като минат няколко години, през които е натрупвало личен опит с течностите, в мозъка му ще се е образувала стабилна примка за обратна връзка и то вече ще е усвоило този важен принцип.