Както си дремел в своя „полусън“, ученият видял в огъня да играят фантастични форми и най-различни молекулни решетки. „Атомите се подреждаха пред очите ми — пише той. — Образуваха дълги редици, които се сплитаха и извиваха като змии.“ Изведнъж нещо в непрестанното им движение стреснало Кекуле. „Я, какво беше това?! Една от змиите захапа собствената си опашка и образът се завъртя високомерно пред очите ми. Сякаш ме заслепи ярък лъч светлина и се събудих.“
В мига на събуждането Кекуле осъзнал, че неговото подсъзнание му било дало ключа към разгадаването на строежа на бензоловата молекула. Прекарал остатъка от нощта в разработване на формулата. Скоро след това, в 1865 година, той оповестил, че бензоловата молекула представлява затворен шестоъгълен пръстен, образуван от шест въглеродни атома — точно с формата на змията, която бил видял в полусън.
„Я, какво беше това?!“
Подобни видения са често срещано явление в света на науката, Но на какво се дължат и откъде извират те? Според постулатите на чисто научния мисловен модел новите теории би трябвало да се пораждат в умовете на учените постепенно, в резултат на последователно натрупване на данни, анализ, заключения, проби и грешки. В действителност обаче откритията твърде често се появяват изведнъж, сякаш от нищото, проблясват неочаквано като лятна светкавица.
„Я, какво беше това?!“, възкликва Кекуле, безкрайно учуден да види в играещите пламъци на огъня как една змия от атоми захапва опашката си. Неочакваната и изненадваща поява на това видение е най-верният показател за неговата гениалност. Само ако успеят да изненадат ума ни и да нахлуят в него изневиделица, оригиналните идеи могат да се промъкнат през строгата цензура на нашия мисловен „редактор“. Ако някоя идея не е изненадваща за нас самите, тя вероятно изобщо не е чак толкова блестяща.
Наричам този феномен ефект „Изненада!“
Заглушете Заглушителя
Още в Първа глава се запознахме с понятието „заглушител“ — механизмът, скрит в човешкия мозък, който обикновено потиска оригиналните мисли. Почти като негов синоним се използва и определението „редактор“.
Редакторът е функция най-вече на лявото мозъчно полукълбо, чиито естествени начини на изява са езикът, логиката и анализът. Но пък гениалните и оригинални творчески прозрения избликват от дясното мозъчно полукълбо. И така, когато се сблъска с някоя новаторска идея, левият ни ум започва да я преценява, критикува, цензурира и редактира съобразно общоприетите схващания на традиционния „здрав разум“. Редакторът заглушава прозрението на десния ни ум с въпроси от рода на „Смислено ли звучи тази идея?“, „Съществува ли такъв прецедент?“ или дори „Какво ще си помислят за мен колегите ми, ако изкажа подобен възглед?“
Следователно, трябва да се научим да заобикаляме прекалено трезвомислещия си и твърде критикарски настроен ляв ум. Тоест, трябва да заглушаваме Заглушителя, за да позволим на прозренията на десния ни ум да нахлуват безпрепятствено в съзнанието ни.
Във връзка с този въпрос трябва да спомена няколко думи относно терминологията. По принцип казваме, че лявото мозъчно полукълбо управлява езика, логиката и аналитичното мислене, а дясното мозъчно полукълбо — въображението, творчеството, интуитивните прозрения и разпознаването на сетивните възприятия. Но понастоящем повечето изследователи признават, че в действителност двете полукълба споделят голяма част от мозъчните функции. Например редица експерименти разкриват, че отговорното за зрителните възприятия дясно мозъчно полукълбо всъщност не може да изгради цялостен образ, ако в процеса не се включи и лявото мозъчно полукълбо. И все пак, занапред ще продължим да използваме традиционно възприетите термини, като най-общо казано точни метафори за дейността на тези две противоположни части на мозъка, отговорни за творчеството и за преценките.
Излишно е да казваме, че всички идеи съвсем естествено трябва да бъдат подлагани на преценка и критичен анализ, ако искаме да ни бъдат от практическа полза. Както ще обсъдим по-подробно в Четиринайсета глава, творчеството и анализът всъщност са двете страни на един и същ процес. Те обаче трябва да бъдат прилагани последователно, една след друга. Можем да ги използваме едновременно толкова, колкото и да смесим вода с олио. В Четиринайсета глава ще разгледаме различни техники за пряко фокусиране към проблеми на логиката, тоест на лявото мозъчно полукълбо. Докато описаният тук ефект „Изненада!“ има за цел да „отключва“ моменти, посветени на чисто творческата дейност на мозъка.