Осигурете пространство „Изненада!“
Един от най-добрите начини за заглушаване на Заглушителя е да осигурим на мозъка си така нареченото пространство „Изненада!“. Това е един вид психологически пусто пространство, което „залагаме“ в ума си, за да привлечем към него изненадващи послания от страна на дясното мозъчно полукълбо — така, както залагаме хранилки за птичките.
Кекуле осигурява на своя ум пространство „Изненада!“, като потъва в полусън, тоест до известна степен изключва будното си съзнание. И много скоро след като разчиства в ума си простор за изненади, Кекуле наистина бива изненадан.
Буквално всички описани в тази книга техники за стимулиране на въображението имат за цел да ви помогнат да осигурите на ума си пространство „Изненада!“ — достатъчно обширно и необременено от съзнателни мисли, където да могат да се излеят придошлите от подсъзнанието ви нови възприятия и прозрения.
През последните години методът за мотивиране и мобилизиране на хората посредством външно ръководство или насочване на мисловната образност стана твърде популярен, масово използван от учители, спортни треньори, корпоративни консултанти и дори лекари. Той наподобява метода „Отприщване на образния поток“ по това, че участниците затварят очи и проследяват процесия от въображаеми картини. Но при техниката „Насочена мисловна образност“ ръководителят на процеса ви казва точно какви образи трябва да извиквате пред вътрешния си взор. Например лекарят може да насочи болния от рак пациент да си представи как белите кръвни телца в организма му атакуват раковите клетки, настанили се в някоя специфично определена част от тялото. Или корпоративният консултант по продажбите може да насочи участниците в неговия семинар да си представят как сключват голяма сделка. Спортният треньор може да насочи гимнастика да си представи как изпълнява перфектно някое салто.
Насочването на въображението е доказано ефективен метод за мотивиране и мобилизиране на хората — на техните таланти, на увереността в собствените им сили, на положителните им емоции и дори на имунната им система за борба с едно или друго заболяване. Но този метод е почти напълно безполезен като стимул за творческо решаване на проблемите. И това е така, защото му липсва елементът „непредсказуемост“. Няма как да бъдете изненадани от някоя оригинална идея, ако не сте й осигурили свободно пространство „Изненада!“, където тя да се появи.
През 1938 година рекламният лъв Алекс Ф. Озбърн наложил в своята фирма използването на една съвършено нова техника за „раждане“ на оригинални идеи, която служителите му бързо-бързо кръстили „Гимнастика на ума“. По време на „гимнастическите“ срещи, шефът им ги приканвал да изказват на глас абсолютно всички идеи, които им идвали наум, дори най-налудничавите и привидно глупави хрумвания. Никому не било позволено да отрича или да критикува чиято и да е чужда идея. Всички хрумвания били записвани прилежно, без каквито и да било коментари. След приключването на заниманието била насрочвана следваща среща, когато вече всички идеи били подлагали на щателна преценка.
Служителите от фирмата били буквално потресени от стойността и оригиналността на прозренията, хрумнали им сякаш изневиделица по време на тези срещи за гимнастика на ума. Всъщност по този начин Озбърн създавал групово пространство „Изненада!“. Техниката се оказала толкова успешна и печеливша, че през петдесетте години вече се прилагала масово на корпоративните съвещания из цяла Америка, като славата й продължава и до ден-днешен.
За тази техника Озбърн бил отчасти вдъхновен и от едно писмо на Фридрих Шилер, написано през 1788 година по повод оплакванията на негов приятел, че му е трудно да „ражда“ непрекъснато свежи идеи, по които да твори.
„Причината за твоите затруднения е в това, че интелектът ти издига бариери пред въображението — пише поетът, — поради което ти започваш да отхвърляш прекалено скоро и да потискаш прекалено строго всичките си по-необичайни хрумвания.“ По-нататък в писмото си Шилер настойчиво подчертава, че „ако интелектът се вторачва твърде отблизо в прииждащите към бариерите идеи, това спъва творческата работа на ума.“