Ето защо поетът препоръчва на приятеля си да позволи на въображението си да го залива свободно и безпрепятствено с всякакви хрумвания, а да отложи критичната им преценка за по-късно. „Струва ми се, че за да може умът да се прояви творчески, строгият интелект трябва да оттегли своите стражи от бариерите и да остави идеите да нахлуват в безредие през тях, а едва когато потокът им пресекне, да се заеме да огледа критично струпалото се множество.“
Всъщност Шилер говори за осигуряване на пространство „Изненада!“. Ако още в зараждането на някое хрумване или прозрение започнем да се питаме дали идеята ни е практична и смислена, тя вече е редактирана или дори напълно заглушена, защото при появата си най-блестящите хрумвания често изглеждат „откачени“. Никога не бива да се съобразяваме нито със собствените си привични съждения, нито с чуждите мнения, докато предварително не сме осигурили простор за изява на гения вътре в нас и не сме позволили на творческата си мисъл да огледа съответния проблем от всички възможни ъгли.
Алекс Озбърн нарича този метод „Принцип на отложения критичен поглед“.
Мнозина от гениите в човешката история са стигали на пръв поглед до крайност в придържането си към принципа на отложения критичен поглед. Например Абрахам Линкълн напълно пренебрегвал всички критики, отправени му от страна на печата.
„По принцип — казва той в една своя реч от 1865 година, — аз изобщо не чета репортажите с нападки срещу мен, защото не желая да поемам риска евентуално да бъда провокиран от тях до такава степен, че да не съм в състояние да им отговоря по подходящ начин.“
Мнозина учени не биха предприели каквото и да било изследване, ако предварително не са изчели абсолютно всичко, писано от техните колеги по въпроса. Докато Алберт Айнщайн скандализира научния свят с това, че изобщо не се допитва до вече съществуващата литература по интересуващия го въпрос.
„Възможно е — пише Айнщайн в увода към една своя статия от 1906 година — други автори вече да са изяснили отчасти въпросите, които разработвам тук. Но все пак, тъй като аз ги разглеждам от съвършено нова гледна точка, реших че може и да си спестя ровенето в наличната литература, което щеше да ми отнеме много време и да отвлече вниманието ми.“
Физикът К. П. Сноу се удивлява, че в прочутата статия от 1905 година, с която Айнщайн запознава научната общественост с основите на своята „Специална теория на относителността“, няма „никакви препратки“ и не се цитират „никакви авторитетни имена на специалисти в тази област…, а при все това той сякаш извежда странните си изводи с пълна увереност и с огромна лекота. Изглежда така, като че ли е стигнал до своите заключения единствено по пътя на собствената си мисъл, без странична помощ и подкрепа и без да се вслушва в чиито и да било чужди мнения.“
В това отношение Майкъл Фарадей е още по-краен дори от Айнщайн. Този изобретател, когото мнозина наричат най-великия експериментатор в човешката история, често отричал очевидните резултати дори от собствените си експерименти, когато те били в разрез с въображението му.
„Ако Фарадей си беше наумил някаква своя си теория, заинатяваше се да я докаже на всяка цена — разказва негов съвременник, цитиран от Томас Уест. — Той провеждаше експериментите си отново и отново, често години наред, въпреки повече от категорично неуспешните резултати. И най-сетне успяваше!“
Ако обаче Фарадей беше възприемал реалистично и бе гледал критично на провалите си, неминуемо е щял да изостави някои от най-великите си открития миг преди да успее.
Не отлагайте редактирането — изключете го напълно!
Принципът на Озбърн за отложения критичен поглед е залегнал в сърцевината на буквално всяка използвана в днешно време техника за творческо решаване на проблеми. За жалост обаче, той има и един сериозен недостатък — просто е невъзможно да отложим критичната си преценка. И това е така, защото общоприетото традиционно мислене владее ума ни, без да го забелязваме, поради което не сме и в състояние да упражняваме съзнателен контрол над него. И най-лекият полъх на самосъмнение е достатъчен, за да парализира напълно творческия ни ум. Невъзможно е да преодоляваме критичността си единствено чрез сила на волята.