По някое време ще надникнете все пак зад вратата, но е наложително първо да предоставите на скрития във вас срамежлив гений достатъчно време и спокойствие, та да може необезпокоявано да си „сглоби картинката“, без да му висите на главата. А когато решите да надзърнете, използвайте техниката „Праг“, която всъщност е съставена от няколко последователни етапа. По разбираеми причини, описаната по-долу техника „Праг“ е наречена „Отвъд зида“.
1. Решете на какъв проблем или въпрос искате да получите отговор. После го изтикайте някъде по-встрани от съзнанието си и насочете вниманието си към нещо друго.
2. Навийте часовника да ви звънне след седем-осем минути. Добре е да си осигурите някой с тих мелодичен звън или с нежна камбанка, а не с пронизителен и тревожен писък, който ще ви стресне, ще наруши концентрацията ви и ще ви накара да се юрнете да го изключите.
3. Започнете да отприщвате образния си поток, този път като следвате описаната в следващите точки насочена образност.
4. Представете си, че стоите насред приказно красива градина. Пред вас обаче се издига дебел каменен зид. Той е вашият „праг“, зад който е скрито пространството ви за отговор.
5. В продължение на няколко минути описвайте градината с пищни сетивни подробности.
6. Сега приближете към зида и го опишете. Докоснете го с ръка. Опрете бузата си в него. Усетете влажната, хлъзгава повърхност на старите камъни, покрити тук-таме с мъх (или ако си го представяте по някакъв друг начин — усетете градежа му, какъвто и да е той). Опишете и мириса му.
7. Не допускайте в съзнанието си никаква мисъл за проблема или въпроса, от който се интересувате. Фокусирайте вниманието си единствено върху сетивните си възприятия в момента.
8. В мига, в който чуете звъна на часовника, прескочете в пространството отвъд зида! „Номерът“ е именно в този изненадващ скок. Трябва да уловите отговора, преди левият ви ум да се е усетил и да ви е залял с порой от съзнателни общоприети очаквания.
9. Вкопчете се в най-първото си впечатление за онова, което е зад зида, дори ако го мернете само за секунда. Продължавайте да описвате всичко, което сте видели, по памет, дори когато образът вече е изчезнал. Потокът на описанията ви скоро ще го върне обратно.
По принцип, също както е и при обикновеното отприщване на образния поток, степента на изненадата ви от онова, което сте мярнали в пространството за отговор, е най-сигурният показател за свежо и оригинално прозрение. Не е наложително „видението“ ви да е нещо дълбокомислено и „мъдро“. Дори най-простичък предмет може да се окаже символ на решението за вашия проблем. Достатъчно е появата му да е крайно изненадваща.
Ако онова, което видите отвъд зида, не ви изненада и ви се стори банално, вероятно просто не сте скочили достатъчно рязко и бързо при иззвъняването на часовника или пък сте позволили на ума си предварително да планира какво се очаква да видите. Повторете упражнението, като се постараете да не градите предположения и да не чакате вашата „Изненада!“, а щом чуете звъна буквално се изстреляйте над зида, в пространството отвъд него.
Техниката „Праг“ е само едно помощно средство. Не подхождайте към нея като към „Насочена мисловна образност“, при което е необходимо да се придържате на всяка цена към зададената програма. При „Праг“ е възможно и напълно допустимо да започнете да виждате поток от спонтанни образи по всяко време, преди да се е разнесъл звънът на часовника. В такъв случай просто изоставете досегашния си „праг“, изключете звъна, като продължите да описвате най-подробно прииждащите в съзнанието ви нови образи. Те несъмнено могат да ви отведат до вашата „Изненада!“ много по-бързо и много по-пряко.
Направете си следния експеримент. Изберете някаква тема, която ви интересува и имате свое мнение по нея. На лист хартия запишете в един-единствен параграф основната си идея по темата. После препишете същия параграф на пишеща машина, ако разполагате с такава. Добре ще е също да го наберете на компютър с различни шрифтове и големина на буквите, а после да го изкарате на принтер във всичките му варианти.