L>
… Мога да виждам надалеч между тях и в далечината виждам извор и край него една зебра и други диви животни, а цялата сцена е окъпана в ярка слънчева светлина, зеленината на саваната се простира до хоризонта. Вятърът докосва кожата ми и е много топъл, почти горещ, и се чувствам едно цяло с гепарда. Ние с него сме заедно, и си принадлежим един на друг, и аз не съм чужд на това място…
L$
Първата част от този пасаж е съставена изцяло от факти. Описание на физическа действителност и нищо повече. Но впоследствие Ричард казва, че се чувства „едно цяло с гепарда“ и се отплесва в тази посока. Сега вече той не описва първичното съдържание на образния си поток, а собствените си чувства или впечатления за ставащото — а те могат да бъдат както верни, така и неверни, съобразно оригиналното послание на подсъзнанието. Забележете, че малко по-рано в същото описание Ричард казва:
L>
… Виждам главата му. Той се обръща към мен и мога да я докосна. Усещам под ръката си ушите му, усещам меката им податливост под пръстите си, еластичната им податливост и усещам как муцуната му потръпва, докато го галя по главата, и гепардът ме гледа, гледа ме войнствено, не, всъщност не войнствено, а сякаш ме приема, сякаш съм член от неговото гепардско семейство…
L$
Първото впечатление на Ричард е, че очите на гепарда го гледат „войнствено“. Веднага след това обаче той променя мнението си и решава, че гепардът го гледа така, сякаш го „приема“. От направеното описание не можем да сме напълно сигурни кое е по-достоверно. По-късно Ричард ме уверяваше, че като преосмислил видяното, си спомнил, че в изражението на гепарда нямало никакъв по-ясен белег за каквато и да било конкретна емоция. Котешките му черти били напълно непроницаеми. Следователно по време на описанието съзнателният ум на Ричард просто се е опитал да запълни тази пустота, като му е предоставил две коренно противоположни тълкувания едно след друго.
Въпреки че чувствата и впечатленията на Ричард за настроението на гепарда могат да са от полза при тълкуването на неговия образен поток, те трябва да бъдат възприемани като етерична реакция, един вид нанос върху първичните образи. Откривам подходящо сравнение за тези две възприятия в еврейските религиозни писания. Би могло да се каже, че конкретните образи са метафора на Тора — тоест, на неподправеното Божие слово, — докато вторичните чувства на Ричард по отношение на тези образи са като Талмуда — сборник с тълкувания, които различни равини правят на Божието слово, но те може да са в съзвучие, а може и напълно да се разминават с него. В християнската религия също може да се открие такова сравнение — между Светото писание и проповедите на апостолите.
Подобно на свещенослужители, които тълкуват различни теологични теми, и ние също трябва да основаваме заключенията си изключително върху първоизточника — Тора или Светото писание, а в нашия случай първичните образи от образния ни поток. Възможно е чувствата в Талмуда и в проповедите на апостолите да ни възпламеняват и да ни вдъхновяват за различни тълкувания, но нека не забравяме, че най-важното за нас са фактите, които можем да открием само в чистото и неподправено Божие слово.
Колкото и парадоксално да звучи, но като знаем къде именно можем да намерим първичните и същностно важни за тълкуването факти, това ни предоставя по-голяма свобода да изследваме вторичните си чувства и асоциации. Сами по себе си те много лесно могат да ни подведат да продължим по пътеката към тъмния лес, но ако не губим изпод краката си здравата почва на фактите, винаги ще можем да намерим пътя си обратно към дома, независимо колко сме се отдалечили.
Асоциациите са не нещо друго, а онези вторични мисли, които образният поток събужда в съзнанието ни. Припомнете си някой от вашите образни потоци (или преслушайте записа му, ако сте работили с касетофон) и ще откриете как всеки образ предизвиква в ума ви ясна асоциация с нещо друго. Запишете тази асоциация така, както ви е хрумнала, дори ако ви се струва глупава.
Ричард споделя, че сцената с гепарда му напомнила за един епизод от научнопопулярен филм за дивата природа, който бил гледал преди време — как женски гепард отглежда малките си в африканската савана. Когато видял приличащата на Лукреция Борджия женска фигура, облечена по модата на ренесансова Италия, се сетил за моя „Проект Ренесанс“ — институция, посредством която разпространявам и усъвършенствам техниките за ускорено обучение. Начинът, по който „Лукреция“ разкъсала небето, за да се появи, напомнил на Ричард една традиционна картина, изобразяваща християнския Апокалипсис. А за алхимичната лаборатория в „небето“ на „Лукреция“ смята, че е породена от дългогодишния му интерес към мистичните практики.