А ето и още няколко въпроса от типа „когато — тогава“ за разкриване на причинно-следствените връзки в образния поток на Ричард:
• „Когато драконът излезе от огъня, тогава полетя в пространството.“
• „Когато драконът полетя в пространството, тогава Ричард скочи върху гърба му.“
• „Когато Ричард се почувства едно цяло с гепарда, тогава Лукреция Борджия разтвори небето.“
• „Когато Ричард долови парфюма на Лукреция Борджия, тогава се озова в небесната алхимична лаборатория.“
Колкото по-дълго и по-настойчиво описвате даден образен поток, толкова по-дълбоко изпадате под магичното влияние на десния си ум. Именно поради тази причина, също както става и при техниката „Гимнастика, на ума“, идеите и образите, които се появяват последни в образния ви поток обикновено са най-освободени откъм изкривявания и задръжки от страна на съзнанието ви.
Много може да се узнае от проучването на образния поток като цяло, следвайки сюжетното му развитие от сцена в сцена. Но усилията ви ще са най-плодоносни (и при това с най-бърз резултат), ако ги съсредоточите към последните няколко момента от изживяването на образния разказ.
Ако направите някое прекалено дълбокомислено и сложно тълкуване на образния си поток (или на специфични негови части), то вероятно ще бъде твърде обобщено. Всеобхватните философски разсъждения обикновено не са от особено голяма полза при решаването на конкретни проблеми. Пък и чрез тях твърде лесно се манипулира — нещо, което всяка „врачка“ знае много добре. Стига „предсказанието“ да е достатъчно мъгляво и обобщено, то ще пасне на каквито и да било житейски факти и обстоятелства.
На Ричард не му било никак трудно да извлече някакъв смътен смисъл относно основната тема на неговия образен поток. В действителност това тълкуване му било подсказано от съпругата му Мари веднага щом той й описал виденията си (е, да, боя се, че в това отношение моят съавтор не е „играл“ съвсем по правилата).
Мари предположила, че драконът символизира интереса на Ричард към всичко магично, митично и древно. И в такъв случай това, че Ричард яхва дракона и се понася с него в космическото пространство, е символ на сливането, на постигането на хармония между страстта му към древната езотеричност и също толкова силния му интерес към съвременната наука.
Като цяло, направеното от Мари тълкуване се сторило на Ричард съвсем правилно и точно. Но било прекалено обобщено. И изобщо не допринасяло за решаването на особения проблем, с който Ричард трябвало да се справи — как да спази невъзможно кратките срокове за довършването на книгата „Факторът Айнщайн“. Някъде в неговия образен поток бил скрит отговорът на този въпрос, но до тайната може да се стигне само чрез настойчиво изясняване на смисъла.
Изясняване на смисъла чрез техниката „Прекрачване на прага“. Ако образният поток носи смътно или неудовлетворително за вас послание, техниката „Прекрачване на прага“ ще ви помогне да проникнете в него и да го изследвате в дълбочина. Следвайки принципа „последните моменти са най-добрите“, Ричард се вгледал по-настойчиво в края на своя образен поток, като използвал пулсиращото яйце на влечуго за „праг“.
В първоначалния образен поток яйцето се разпукало и от него се появил малък черен дракон. Когато се потопил отново в тази сцена, за да изясни смисъла на посланието, Ричард пожелал яйцето да му разкрие някакъв алтернативен образ. При първия му опит за прекрачване на прага от черупката отново се появил малък черен дракон — напълно еднакъв с първоначалния. Ричард предположил, че драконът се е появил в отговор на неговите съзнателни очаквания и затова потиснал образа му. (Тоест, съавторът ми престъпил още една божа заповед относно образния поток, но пък, в крайна сметка, никой не е съвършен, нали?) И тогава, като прекрачил за втори път прага, Ричард зърнал от мрака на яйцето да изплува загадъчната усмивка на Мона Лиза.
Това обаче също му се видяло неудовлетворително и неясно и затова той продължил да прекрачва отново и отново избрания праг. Следващият образ, който видял, бил този на златна рибка в стъклена колба, която плувала около деликатно бяло изображение на олмецка глава — такова, каквото бил виждал в книгите по история на древните обитатели на Мексико. Тръгвайки от този образ, Ричард продължил да следва свободното течение на породения от него нов образен поток и скоро се озовал в сцени от фантастичния роман на Сесил Б. Демил „Десетте Божи заповеди“. Дори в един момент се сблъскал с Чарлтън Хестън в образа на Мойсей, ръководещ първия голям преход през времето и пространството при описаното в романа междугалактическо пътешествие. Тогава Ричард помолил Мойсей да му разкрие тайната на яйцето и изведнъж се озовал сред тълпа оживели герои от комичен анимационен филм, облечени по модата на древна Гърция от пети век преди новата ера, които се движели насам-натам край него с походката на Чарли Чаплин. Сцената се разигравала на входа на дълбока пещера или тунел, който изглежда символизирал прочутата метафора на Платон от произведението му „Републиката“. Ричард навлязъл в тунела и потъвал все по-дълбоко и по-дълбоко навътре, с надеждата да открие отговор на своя въпрос в подземните пещери. Уви! Открил само един Циклоп, който държал малка палка, бил увит в дебела кожена наметка и изглеждал „някак безпомощен и отчаян, като изгубен“.