Открийте свързващите общи елементи. Повечето хора не биха имали времето, търпението или пък способността да проявят настойчивост за разшифроване на всеки образ и причинно-следствените връзки „когато — тогава“ от своя образен поток, особено ако вариантите при прекрачването на прага започнат да се трупат, както стана при Ричард. Един по-кратък път при тълкуването е да се прескачат онези аспекти от мисловната образност, които изглеждат твърде мъгляви, и да се търсят свързващите общи елементи в различните сцени и варианти, като по тях се гради смисълът на цялото.
Докато Ричард преразглеждал различните алтернативи, получени след прекрачванията на избрания от него праг — яйцето, изведнъж му хрумнало, че във всички тях има някакъв шеговит или закачлив елемент, който сякаш го предизвиквал да се опита да открие нещо на пръв поглед несъществуващо. Мярналата се Мона Лиза му се усмихвала загадъчно, както се и очаква от всички Мони Лизи по света, като упорито отказвала да издаде тайната си. Златната рибка сякаш намеквала леко подигравателно за истинското злато, което алхимиците открай време се опитвали да „забъркат“ в своите огнища от какво ли не. Очаквайки да чуе Откровение за Истината от устата на самия Мойсей, Ричард с удивление откривал комиксови фигурки на древни гърци, които щъкали с походка на Чарли Чаплин пред пещерата на Платон — и сякаш нарочно иронизирали дълбокомислената сериозност на неговата философска метафора. И най-сетне когато самият Ричард навлязъл в тази пещера, като се опитвал да прозре най-тъмните глъбини на подсъзнанието си, той се сблъскал с един унил Циклоп, който според него много приличал на същия герой от някакъв глуповат телевизионен сериал за подвизите на Херкулес.
Малко по-нататък в тази глава ще откриете някои подходящи техники за изясняване и тълкуване на образния поток, които Ричард би могъл още тогава да приложи успешно, но не го направил, просто защото — въпреки наближаващия краен срок за предаване на ръкописа — още не бил стигнал до написването на тази глава от книгата.
Цялото това натрупване на мъгляви образи при всяко поредно прекрачване на прага допълнително обърквало Ричард и му подсказвало повече от ясно, че върви в погрешна посока. Вместо да търси алтернативи на дракона, той е трябвало да се вгледа по-внимателно и по-настойчиво в самия дракон, който в крайна сметка се излюпил от яйцето при две последователни прекрачвания на прага.
Първа поява на „Ахаа!“ При Ричард това бил драконът — единствено и само той носел истинския отговор на неговия въпрос. Нито алхимичното злато, нито Божието слово, Платоновата пещера или откровенията на „Долната земя“ не могли да го отведат по-бързо и по-напряко до правилното тълкуване. Образният поток на Ричард го предизвиквал и изисквал от него да се „пребори“ именно с дракона, а не с нещо друго.
Втора поява на „Ахаа!“ Ричард постигнал своя втори ефект „Ахаа!“ с измама. В драстично нарушение на първата божа заповед за тълкуване на образния поток, той не издържал и потърсил съвет от съпругата си Мари. Двамата заедно обсъдили надълго и нашироко всичките му образни потоци, като нахвърляли един през друг най-различни предположения за скритото в тях смислово значение. В един момент разговорът им тръгнал горе- долу в следната насока: