Мари: Какво означава за теб драконът?
Ричард: Мъдрост. Подобно на змията, и той също е олицетворение на познанието, но може да бъде и опасен, да носи зло — както е в библейската притча за змията, която изкусила Адам и Ева с една ябълка от дървото на познанието. Тоест, драконът въплъщава идеята, че в познанието са заложени едновременно и добри, и лоши възможности.
В случая Ричард прилагал своя личен код за разшифроване, споделяйки с Мари собственото си виждане за символичния смисъл на образа на дракона, което си бил изградил въз основа на дългогодишните си задълбочени проучвания на митологията и фолклора. За други хора същият този дракон може да означава нещо съвършено различно.
Въоръжена с тази информация за разбиранията и представите на Ричард, Мари стигнала до заключението, че подобно на дракона, алхимичната лаборатория също е символ на дълбока и тайнствена мъдрост, с нотка на скрита опасност или зло в нея. Освен това, горещата и влажна алхимична лаборатория била като задушен затвор. Тя била владение на стари, езотерични традиции, зародили се преди хилядолетия, още в епохата на древен Египет. И Мари си извадила извода, че като отнася Ричард далеч от този потискащ свят, драконът всъщност му помага да се освободи.
Следователно това че Ричард яхва дракона с безразсъдна, дръзка постъпка, предоставяща му възможност да се възползва от една опасна, но освободителна сила, която може да го отведе към нови и по-добри светове, и по-специално в открития космос — а той, според неговия личен код за разшифроване, е олицетворение на спокойната вселена на чистите научни търсения.
Мари предложила на Ричард да си „отпусне душата“, да „наруши внушените му правила“ и да не се притеснява какво биха казали критиците или който и да било друг относно „Факторът Айнщайн“. И колкото и да е странно за Ричард този неин съвет се оказал особено разкрепостяващ по отношение на една съвсем конкретна и специфична тема, свързана със Седма глава от книгата, която го тревожела, а тепърва трябвало да напише!
Разшифроване в дълбочина
Бариерите и задръжките, които блокират работата ни, обикновено са породени от дълбоко вкоренени конфликти, терзаещи умовете ни от години наред. Посредством отприщването на образния си поток можем да открием тези измъчващи ни демони и да започнем да ги изтръгваме от душите си. От своя страна, подобно разшифроване в дълбочина често хвърля неочаквана светлина върху специфичния смисъл на самия образен поток.
Когато Мари подканила Ричард да отпусне душата си и да наруши внушените му правила, той почти мигновено осъзнал кои именно са онези набити в главата му постулати, които възпират работата му. В детството си Ричард бил силно заинтригуван и увлечен по науката, като се чувствал най-щастлив, когато прекарвал часове наред да наблюдава под микроскоп трескавия живот, бъкащ във взетата от някое блато лъжичка тиня. На дванайсетгодишна възраст той вече можел да прави кръвна намазка и да извършва такива клинични изследвания като диференциално преброяване на белите кръвни телца — умения, които бил усвоил от майка си, микробиоложка. На петнайсет години спечелил наградата на Националната научна фондация — да изучава на нейни разноски геология през летния семестър в Сиракузкия университет. На шестнайсетгодишна възраст Ричард завършил с награда подготвителния курс към същия университет. С една дума, от най-ранно детство той бил основно запознат и възприел правилата на строго научната работа.
Но ето че през първата година от редовното си обучение в колежа Ричард претърпял драстична промяна, която шокирала и ужасила както преподавателите, така и родителите му. Той изведнъж изгубил всякакъв интерес към чистата наука и се прехвърлил в курса по творческо писане. Увлякъл се страстно по всичко мистично и езотерично, започнал да си води препоръчаните от Юнг дневници на сънищата, потънал в романите на Херман Хесе и Джак Керуак, възприел необичайните житейски философии на Томас Уулф и на „Тибетската книга на мъртвите“. По-късно изцяло изоставил университета, за да изучава поезия при Алън Гинсбърг в неговата будистка школа в Колорадо, а после се установил в Калифорния и се заел да пише роман. През следващите двайсет години неизменно следвал пътя си на писател, като изцяло зарязал първоначалните си планове да стане лекар или учен.