По-късно обаче на Ричард започнало да му се струва, че изоставянето на научната кариера означава за него личен провал. А когато му предложих да стане мой съавтор за написването на „Факторът Айнщайн“, решил, че това е невероятен шанс да изкупи „греха“ си към науката и да възстанови името си на научен мислител. Ето защо Ричард буквално надхвърляше себе си при проучването на научната основа на моите теории, като се стараеше да представи всяко нещо с възможно най-пълни и най-точни технически подробности.
Яхнете дракона
Но ето че стигнахме до написването на Седма глава. Както вероятно е напълно неизбежно във все още неразработени области на знанието, каквато е ускореното обучение, на моменти моите проучвания ме отвеждаха в онези крайни състояния на човешкия опит, където познатите научни обяснения за нещата са не само неудовлетворителни, но и невалидни. В Седма глава разглеждаме по-подробно именно тези проблеми.
За Ричард като мой съавтор това обаче създаваше доста голям проблем. Дали прямото обсъждане на въпросите, свързани с тълкуване на сънища и видения, при метода за ускорено обучение няма да изложи на риск научната стойност на книгата? Дали няма да е по-добре тези феномени да бъдат изложени по-завоалирано или да бъдат потърсени по-традиционни, макар и неточни, обяснения за тях? Подобен подход несъмнено би бил най-безопасен. Но пък щеше да обезсмисли редица ключови открития на „Проект Ренесанс“ относно ускореното обучение и повишаването на интелигентността. И все пак, докато не изживял ефектите „Ахаа!“ при изследването на собствения си образен поток, Ричард не осъзнавал колко дълбоко го тревожи тази дилема.
Ледовете на задръжките му се разпукали, когато прозрял смисъла на образа на летящия в космоса дракон. За Ричард драконът олицетворявал всички тайнствени и загадъчни теми и въпроси, засегнати в Седма глава, които му се стрували опасни за научната стойност на книгата. Отлитайки в космоса, драконът от неговия образен поток ставал все по-голям, по-застрашителен и сякаш напълно се изплъзвал от контрол. Но благодарение на своята настойчивост да прозре смисъла и значението на този образ, Ричард най-сетне успял не само да „обязди“ дракона, но и да полети на гърба му през вселената на Айнщайн.
Чрез този образ подсъзнанието на Ричард му давало недвусмислен знак, че ако отхвърли страховете си и прояви дързостта да предизвика общоприетите установени представи по отношение на въпросите, засегнати в Седма глава, ще успее да „яхне дракона“ и да постигне правдив и ефективен синтез между науката и хипотезите.
Нарушете правилата
Е, да, както вече отбелязахме по-горе, Ричард нарушил правилата, като обсъдил своя образен поток със съпругата си. Когато обаче й го казал, преизпълнен с угризения, тя дръзко отвърнала: „И какво от това? По дяволите правилата!“
Подобна дързост е в пълно съзвучие със смисловото значение на обяздването на дракона и всъщност е чудесен и полезен принцип, който не бива да забравяте, когато изследвате и тълкувате образния си поток. Няма правила, които да са толкова страшни и жизненоважни, че да не могат да бъдат нарушавани от време на време. Аз самият открих, че понякога ми е от огромна полза да обсъждам породените от въображението ми образи с други хора, особено с онези, които — като съпругата ми, например — познават много добре и мен самия като човешко същество, и личния ми код за нещата от живота. Постарайте се първо да стигнете самостоятелно до смисловото значение на образния си поток. Но ако почувствате, че зацикляте и се обърквате все повече, непременно потърсете съвет от други хора. Внимавайте обаче да не прилагате съветите им, водени единствено от подсъзнателно желание да проявите любезност и зачитане към мнението им. И особено внимавайте да не би да възприемате едни или други тълкувания само защото са направени от хора, които са си създали име на специалисти или имат повече авторитет в научните или в обществените среди, отколкото имате вие самите.
Принцип на приоритета
Вашият подсъзнателен образен поток знае много по-добре от вас кои теми са наистина от значение. Често той пренебрегва поставения му въпрос и отговаря на други въпроси, които вероятно и през ум не ви е минавало да зададете. Именно така станало с Боб С., чиито случай описахме в Първа глава, който непрекъснато се озовавал втренчен в някаква загадъчна автомобилна гума. По принцип подсъзнанието винаги подрежда приоритетите си, като поставя на първо място онзи въпрос или проблем, чието решаване е най-спешно за вас в дадения момент. Тази особеност на образния поток наричам „Принцип на приоритета“.