1. Изберете си нов „праг“, както е описано в Пета глава.
2. Излъчете към десния си ум топла благодарност за толкова многото неща, което ви е показал до този момент. После го помолете да ви помогне да изясните смисъла им.
3. Протегнете мислено ръка и докоснете предмета, избран от вас за „праг“.
4. Докато го докосвате, се обърнете мислено, но „високо“ към десния си ум: „Покажи ми същия най-правилен отговор на същия мой въпрос, но по напълно различен начин.“
5. Укрепете невропсихологичния си контакт с избрания „праг“, като го опишете най-подробно с помощта на петте си сетива.
6. Рязко открийте скритото зад него пространство за отговор, по най-подходящия начин за избрания от вас „праг“.
7. Пристъпете навътре в пространството за отговор, като описвате най-подробно посредством и петте си сетива всичко, което се разкрие пред мисления ви взор.
8. Служете си с проникновена наблюдателност. Докато оглеждате и описвате пространството за отговор, си задайте въпроса: „Какво е останало непроменено в цялата тази напълно различна картина?“ Независимо колко коренно различно може да ви се струва всичко от предишното ви преминаване отвъд прага, неминуемо ще откриете, че някой същностно важен елемент не се е променил. Именно в него се крие отговорът на вашия въпрос.
Разпит на конкретен образ
Можете да задавате конкретни въпроси относно буквално всеки предмет или лице, появили се във вашия образен поток. Да предположим, че току-що сте използвали проникновената си наблюдателност, за да откриете непроменения елемент в новата картина, разкрила се пред погледа ви след поредното прескачане или прекрачване на прага. Подходете към този елемент по същия начин, както бихте постъпили и по отношение на предмет праг, като му зададете някой от следните въпроси:
• „Защо си в тази сцена?“
• „Какъв е символният смисъл на положението ти спрямо тези (дървета, храсти, хора или които и да било други предмети или лица наоколо)?“
• „Защо си зелен (или какъвто и да било друг цвят или състояние)?“
• „Какво се предполага, че трябва да ми покажеш и да ми разкриеш?“
В повечето случаи подсъзнанието ви ще отговори, като промени сцената и ви предложи нов набор от образи, над които да размислите. Каквото и да видите след като зададете въпроса си, веднага започнете да го описвате. Понякога, макар и не толкова често, съответният образ може да ви отговори и с думи.
В търсене на словесен отговор
Мнозина хора предполагат, че словесният отговор би бил по-ясен и не толкова двусмислен, колкото зрителният, но много рядко е наистина така. Както и при зрителните образи, най-добрите словесни отговори обикновено са онези, които най-малко очакваме и затова те ни изненадват най-много. Но на пръв поглед те често ни се струват и най-загадъчни. В действителност изобщо не е по-лесно да разтълкувате думите „лакирана кутийка“, отколкото образа на лакираната кутийка.
И все пак, има хора, които се чувстват по-удобно и по-непринудено, когато боравят с думи, а не с образи. Няма нищо лошо в това да помолите на въпроса ви да бъде отговорено словесно. Подсъзнанието ви може да уважи молбата ви, а може и да не й обърне внимание. Но не забравяйте, че словесните отговори пренасочват работата на съзнанието ви отново към левия, аналитичен ум и го отклоняват от десния, който направлява образния ви поток. Това отклоняване на възприятията обикновено нарушава или дори напълно прекъсва процеса на творческото мислене.
Срещал съм консултанти, наставници или гурута, които почти не правят разлика между думи и образи, когато водят своите клиенти или ученици към постигане на „по-висша съзнателност“ посредством метода „Направляване на мисловната образност“. Сякаш хората имат пред себе си разтворена „Книга на вселенската мъдрост“ или нещо подобно, от която да четат.
„Да видим сега — казва консултантът, — какво се казва в тази книга?“
(Мълчание.)
„Добре — продължава консултантът, — отворете на някоя страница. Какво се казва там?“
(Мълчание.)
„Добре де, каква е първата дума! Можете ли да кажете поне първата буква?“
И тъй нататък. Според мен обаче, подобни наставления могат само да отклонят безпомощния ученик от пълноводния поток на мисловната образност на неговия десен ум и, принуждавайки го да борави със словото, да го подтикнат отново към мисловна нагласа за работа с левия ум. Каквито и резултати да бъдат постигнати по този начин, те са невалидни и недостоверни, а мнозина ученици дори биха се поддали на изкушението съзнателно да си измислят какво ли не, само и само да удовлетворят своя наставник.